Решение № 982 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13243/2013 г.

Решение № 982 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13243/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дивас Арт" ЕООД гр. Варна против Решение № 8769/17.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3872/2013 г. по описа на Върховният административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 644-ЗБ от 25.06.2012 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е установено изискуемо публично вземане на дружеството в размер на 2 152,77 лева, ведно със законната лихва до датата на плащане. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената решение бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отхвърлил жалбата на "Дивас Арт" ЕООД гр. Варна срещу решение № 644-ЗБ от 25.06.2012 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е установено изискуемо публично вземане на дружеството в размер на 2 152,77 лева, ведно със законната лихва до датата на плащане. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение е приел, че с решение № 1035-3Б от 24.10.2012 г. дружеството "Дивас Арт" ЕООД е заличено от регистъра на застрахователните брокери въз основа на постъпило заявление на 18.10.2012 г., в което е направено искане за заличаване на дружеството от регистъра на застрахователните брокери, следователно до този момент дружеството дължи такса по чл. 27, ал. 1, т. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), (преди с изменението в ДВ, бр. 103 от 2012 г. да стане т. 9) за общ финансов надзор, за обработка на задължителна текуща и периодична информация и за извършване на проверки Крайният извод на съда е, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и е законосъобразно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като споделя изложените правни изводи в него, които са съобразени и с ангажираните по делото даказателства. Както правилно е приел тричленният състав на ВАС, дружеството жалбоподател дължи такси по ЗКФН за 2011 г. В съответствие с чл. 27, ал. 1, т. 9, предишна т. 7 от ЗКФН, КФН събира такси за осъществяване на общ финансов надзор, включително за обработка на задължителна текуща и периодична информация и за извършване на проверки, определена по тарифа приложение към закона. Таксата се заплаща ежегодно в срок до 31 януари на текущата година, а при неплащане в установения срок на таксата по ал. 1, т. 9 (по-рано т. 7) за срока на забавата върху дължимата сума се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва - чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗКФН. Не се установи оспореният административен акт да е постановен при несъответствие с целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 1 от ЗКФН - напротив, издаден е именно в изпълнение на една от функциите на Комисията за финансов надзор - да осъществява финансов надзор върху дейността на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и Закона за пазарите на финансови инструменти. В случая е спазена и конкретната цел - установяване наличие на изискуемо и невнесено публично държавно вземане - такса определена по основание и размер в закон и предприемане на действия по принудителното й събиране. Дължимостта на таксата по чл. 27, ал. 1, т. 7 от ЗКФН (преди с изменението в ДВ, бр. 103 от 2012 г. да стане т. 9) е обусловена от факта на регистрацията на едно лице като застрахователен брокер, респективно вписването му като такъв в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от ЗКФН, в приложимата редакция ДВ, бр. 77 от 2011 г., а не от факта на реално извършване на дейност като застрахователен брокер. Обстоятелството, че за определен период от време регистрираното лице не е осъществявало съответната дейност е без правно значение, след като не е заличено от регистъра, съгласно изискването на чл. 163 от Кодекса за застраховането. Като е изложил подробни мотиви, обсъждайки всички доказателства, както и наведените доводи от жалбоподателя и е дал правилно тълкуване на приложимите правни норми, тричленният състав е постановил съдебния си акт при правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати твърдяните отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,