Решение № 15841 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2013 г.

Решение № 15841 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 2590/21.11.2012 г., постановено по адм. д. № 3518/2011 г., по описа на Административен съд, гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че са опровергани фактическите констатации в РА и че е налице реална доставка на стоки, като се е позовал на заключенията на приетите по делото експертизи. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - "М Ойл Кард" ООД със седалище в гр. Пещера, чрез пълномощника си адв. Балкански, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 161101097/29.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр. Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 1198/09.12.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив /неправилно посочено в диспозитива на обжалваното решение като 09.02.2011 г./, относно отказано на "М ойл кард" ООД, право на данъчен кредит в общ размер 235 724,73 лв., ведно с прилежащите лихви от 30 979,23 лв. за данъчните периоди от м. февруари до м. юни 2010 г. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора от фактическа страна съдът е приел за установено, че за процесните данъчни периоди е безспорно установено прехвърляне на собственост върху стоки (дизелово гориво), като плащането е по банков път. В тази насока съдът е отчел обстоятелството, че се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Досежно последното обстоятелство съдът се е позовал на приетите по делото товарителници и приемо-предавателни протоколи, в които стоките са индивидуализирани и е приел, че от тях по безпротиворечив начин може да се направи извод, че страните са индивидуализирали и отделили родово определените вещи, с постигане на съгласие за което е прехвърлена собствеността върху тях. На следващо място съдът се е позовал на приетата без оспорване ССЕ от която се установява, че спорните стоки по количество и видове с издадените фактури от една страна, и приемо-предавателните протоколи и товарителниците от друга страна, установяват прякото реализиране на доставките по спорните фактури. При тази констатация съдът е приел, че констатираните неточности и непълноти в попълване реквизитите на документи, съпътстващи доставката, не оборват извода за наличие на реална доставка и последваща реализация на процесните стоки. Подробно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително гласните такива, а именно свидетелските показания на лицата Стоян Весилев, Димитър Джузданов и Димитър Киров досежно установяване факта на транспорта на дизелово гориво от бензиностанция на "Вам петрол" ООД, с. Огняново, общ. Пазарджик, до бензиностанция на жалбоподателя в с. Генералово, общ. Свиленград. От заключенията по СТЕ и свидетелски показания, съдът е приел за установен механизмът на осъществяване на доставките на стоките, включително транспортирането им до обекта на жалбоподателя. Установяването на това обстоятелство съответства на принципното изискване движението на стоките в стопанския оборот да съответства на съставените за това счетоводни и търговски документи. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че по делото са установени предходните доставчици на "Кристи индивидуал" ЕООД, както и доказателства за извършен транспорт за негова сметка от три транспортни фирми - "Фрейт" ЕООД, "Тирас 2003 " ЕООД и "Вам петрол " ООД, което се установява от констатация в основното заключение по ССЕ за издадени фактури от посочените лица към "Кристи индивидуал" ЕООД, надлежно осчетоводени при него. Последващата реализация на спорните стоки е установена от вещото лице, като изрично е посочено, че почти цялото закупено гориво от "Кристи индивидуал" ЕООД е предназначено за бензиностанцията в с. Генералово, общ. Свиленград и не е възможно последващите продажби на това гориво да се осъществят без предхождащите ги доставки. На следващо място съдът е приел, че е доказан факта на осъществен транспортът на стоките от транспортните фирми, за сметка на доставчика, доколкото транспортът е извършван от "Вам петрол" ООД с негови собствени товарни автомобили (Мерцедес и МАН, съответно с ремарке и полуремарке), управлявани от лица, назначени по трудови правоотношения. Установен е и факта на претоварване на горивото в базата на "Вам петрол " ООД в с. Огняново, а доколко това действие е икономически целесъобразно за доставчика "Кристи индивидуал" ЕООД, съдът е приел, че не е част от предмета по настоящото производство. За доказано съдът е приел, че доставчикът "Кристи индивидуал" ЕООД е разполагал с материална обезпеченост за осъществяване на доставките, а именно наети обекти за съхранение на гориво (на ул. "Карловско шосе") и бензиностанция (на ул. "Рогошко шосе") за времето на осъществяване на процесните доставки. Обектите се ползват съгласно договори за наем за периода на процесните доставки, като същите са представени в хода на ревизионното производство. Доставчикът е имал наети лица по трудови правоотношения за периода на процесните доставки, което е констатирано и от вещото лице по ССЕ при преглед на представена му разчетно - платежна ведомост. Досежно обстоятелството, че доставчикът не е разполагал с транспортни средства, с които да превози горивото до бензиностанцията на получателя, съдът е приел, че е установено използване на услугите на транспортни фирми, които разполагат с необходимия кадрови и технически потенциал за това. В тази насока съдът е обсъдил установения механизмът на извършваните доставки от "Вам петрол" ООД до бензиностанцията на жалбоподателя, фактическите извършители на превоза на дизеловото гориво (шофьори, назначени в първото дружество по трудови правоотношения, разпитани като свидетели), както и лицето, приемало на място доставяното дизелово гориво, работило на бензиностанцията в с. Генералово (разпитан като свидетел). За доставките са съставяни двустранно подписани надлежни документи - пътни листове и товарителници, като са налице данни в тахографските листове на товарните автомобили, надлежно попълнени от шофьорите и автоматично разпечатани касови бонове за разтоварване на горивото от цистерните с автентични данни, като последното обстоятелство се установява от основното и допълнителното заключение по СТЕ. При липса на констатации в РА че сделката, с която ДЗЛ обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, съдът се е позовал на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При така установеното съдът е приел, че РА е незаконосъобразен, тъй като процесните фактури не са издадени без основание, поради което не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Извършени са облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, надлежно документирани с първичен счетоводен документ и осчетоводени, по които е начислен правомерно данък, и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е изложил подробни мотиви досежно установените правно релевантни факти, които се възприемат от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. Предмет на процесните доставки са "дизелово гориво" по фактури издадени от "Кристи индивидуал" ЕООД. Подробно съдът е обсъдил приетия за установен механизъм на извършване на доставките, като правилно е приел, че доколкото установеният факт на претоварване на горивото в базата на "Вам петрол " ООД в с. Огняново е икономически целесъобразен за доставчика "Кристи индивидуал" ЕООД не е предмет на настоящото производство, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Другият основен касационен довод е свързан с факта, че не е установен превоза на стоката от гр. Пловдив до с. Огняново, където се твърди, че същата е претоварена до Свиленград. Този довод настоящият състав намира за неоснователен, тъй като предмет на процесната доставка е натоварване, превозване и предаване на процесното количество дизелово гориво с безспорно установено претоварване на горивото в с. Огняново. Досежно транспорта на стоката от гр. Пловдив - ул. "Рогошко шосе" ул. "Карловско шосе"- обекти на доставчика до Пазарджик, с Огняново, обект на превозвача "Вам петрол" ООД са представени доказателства за транспорт извършен от "Фрейд" ЕООД и "Тирас 2003" ЕООД. В писмените обяснения на представителите на двете дружества е потвърдено извършването на услугите. От представляващия "Фрейд" ЕООД са представени в хода на ревизията заверени копия на издадени фактури за извършен транспорт, оборотна ведомост, извлечения от счетоводни сметки, винетни такси, фактури за закупуване на гориво, лиценз за извършване на международен транспорт, АДР Сертификат, товарителници, пътни листи и доказателства за собственост на товарният автомобил, с който е извършен транспорта /л. 2013, т. 8/, поради което е неоснователен довода в жалбата за липса на доказателства за собственост на товарния автомобил. Разликата при доставчика "Тирас 2003" ЕООД е, че превоза е извършен със същият товарен автомобил за който е сключен договор за наем със собственика "Фрейд" ЕООД. При тези доказателства, така както е приел АС факта, че в товарителниците липсва посочване на номера на пътния лист не налага на извода за некредитиране на същите, тъй като факта на реално извършения превоз се потвърждава от останалите доказателства по делото, а именно разпита на свидетелите по делото и издадените последващи транспортни документи във връзка претоварване и транспортиране на същите количества дизелово гориво от Пазарджик, с Огняново до обекта на получателя-"М Ойл Кард " ООД. Обстоятелството, че в товарителниците няма подпис и печат на получателя -"М Ойл Кард " ООД е изяснено в обясненията на представляващите "Вам петрол" ООД и "Кристи индивидуал" ЕООД и се установява от последващите документи за превоз на същата стока. От доставчика е посочено, че желанието на клиента по предварителни заявки е било заявеното количество да бъде транспортирано за сметка на доставчика до обект на "Вам петрол" ООД и от там претоварено и доставено на неговите обекти, поради което са неоснователни подробно изложените доводи в тази насока в касационната жалба. Страните имат право да договарят начини на предаване на стоката, който макар и житейски неоправдан не налага на извода да липса на действително предадена стока, респ. за настъпило данъчно събитие и изискуемост на данъка. Неоснователен е довода в жалбата за липса на доказателства за извършен транспорт, поради липса на посочен номер на пътен лист в товарителниците, тъй като в представените и приети по делото пътни листи са посочени номера на товарителниците и по този начин се установява връзката между товарителница и пътен лист. В тази насока правилно АС се е позовал на решение от 21.06.2012 г. с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Съгласно т. 61 от посоченото по-горе решение на СЕС "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателя на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". В конкретния случай за разлика от фактите по д. С-80/11 г., процесните стоки са били заприходени в счетоводството на доставчика по дебита на сметка 302 "материали", дружеството е разполагало със складова база и стоките са реално предадени. В останалата част между страните няма спор по фактите поради което не следва да бъдат повтаряни. Безспорно установен е превоза от с Огняново извършен от "Вам петрол" ООД до обект на получателя -"М Ойл Кард " ООД, респективно получаването на стоката. Последния факт се установява както от приемането на стоката по товарителница, така и от приетите по делото приемо-предавателни протоколи между "Кристи индивидуал" ЕООД и получателя. Безспорно от вещото лице е установена и последваща реализация на процесните количества дизелово гориво С оглед на изложеното и като е приел, че са представени убедителни доказателства за извършения транспорт на процесните стоки, въпреки липсата на някои реквизити в част от товарителниците представени от Фрейд" ЕООД и "Тирас 2003" ЕООД /№ на пътен лист/, АС е постановил правилно решение. Неоснователно е искането на касатора за приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, мотивирано с представени пред съда писмени доказателства, с молби от страна на процесуалния представител на дружеството по опис в съдебни заседания насрочени за 14.06.2011 г. и 11.09.2011 г. На първо място такова искане не е направено своевременно пред компетентния първоинстанционен съд, поради което същият не следва да се произнася служебно. На следващо място при служба проверка настоящият състав констатира, че в съдебно заседание на 14.06.2011 г. не са ангажирани доказателства от дружеството, а съдът е дал указания за представяне на доказателства, които не се съдържат по делото и по които е работило вещото лице. В следващо съдебно заседание от 11.09.2012 г. в изпълнение указанията на съда са представени доказателства във връзка с изготвената СТЕ, част от които са били налични в счетоводството на проверяваното в хода на ревизията дружество "Вам петрол" ООД, а друга част са издадени след приключване на ревизията и не на последно място, крайния извод на съда не се обосновава преимуществено въз основа на тези доказателства. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК