Решение № 11777 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1126/2012 г.

Решение № 11777 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1126/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 144 от 09.12.2011 г. по адм. дело № 238/2011 г. по описа на Административен съд - Шумен. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна "ПРОЛЕТ" ООД - представлявана от управителя Параскевов, в писмено становище по касационната жалба поддържа доводи за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на "Пролет" ООД гр. Шумен, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3593 от 13.04.2011 г. на зам-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 960.66 лв, във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 27/140709/33961 за подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания. Мотивите на административния орган са свързани с анализи и констатирани впоследствие чрез кръстосани последващи проверки по-малка допустима площ въз основа на официална информация от СИЗП на ДФЗ, въз основа на която е намалена помощта по Схема за единно плащане на площ (СЕПП ) и Национално доплащане за площ (НДП) за заявените площи. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е изложил мотиви към издадения административен акт, не е уведомил съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателя за започналото производство. Нарушен е Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - чл. 30 § 4, чл. 24, ал. 2 и чл. 73, т. 4. съдът е приел че земеделския производител е бил добросъвестен в конкретния случай и не дължи връщане на сумата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че в настоящия случай не е спазено правото на ответника да участва в процеса, като по този начин са нарушени изискванията на чл. 8, чл. 12, чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, т. е. ответника не е имал възможност да защити интересите си, както и не са установени основни факти и обстоятелства, довели до издаването на АУПДВ. По силата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки и анализи относно коректността на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи трябва да се намалят, намалена е като негодна за подпомагане площ и сумата от 960.66 лв. е определена като недължимо изплатена. От мотивите към акта не става ясно за какви площи са отпуснати парични средства, въз основа на какви конкретни данни е прието, че е налице надплатената част. Съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с предстоящо издаване на административен акт. При липсата на изложени факти послужили като основание за издаване на акта, е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Затова обоснован е извода на първоинстанционния съд, че е налице формално изпълнение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактическите основания за издаване на акта. В този смисъл в процесния АУПДВ са посочени приложимите разпоредби от ЗПЗП, Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета, че в резултат от новополучената информация в ИСАК при извършваните от разплащателната агенция /РА/ проверки е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия за ответника, поради което същата се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. В случая ккакто се посочи по-горе в мотивите не е уточнено кои площи, при какви проверки и защо са преценени като недопустими за подпомагане, след като вече веднъж същата система /административен орган ги е преценила за годни за подпомагане и дори е изплатена субсидията за тях. От събраните в производството доказателства не може да се обоснове и извод за наличие на неправомерно поведение от страна на ответника, което да е довело до извършването на плащания от РА, които не му се дължат. Констатациите за наличието на разлики в площите, които нямат характер на мотиви, представляват обстоятелство, което е от съществено значение с оглед разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., съгласно която недължимо платените суми не следва да се възстановяват от земеделския производител, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., уреждащ кръстосаните проверки, изрично е въведено изискването при посочване на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, да последват други подходящи административни процедури и когато е необходимо, проверки на място и установяване на действителното положение чрез други подходящи процедури, което в случая не е извършено. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че не са налице сочените касационни отменителни основания. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК