Решение № 15580 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2020 г.

Решение № 15580 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, [населено място], против решение № 302 от 25.02.2020 г., постановено по адм. д. № 84 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас, с което заповед за налагане на санкции № РД-25-1810/06.12.2019 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас е отменена в частта по точка 2. 1. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправни разпоредби са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил заповед за налагане на санкции № РД-25-1810 от 06.12.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас на основание чл. 74, ал. 5 от Закона здравното осигуряване (ЗЗО), в частта по точка 2. 1., с която на [фирма] – изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по индивидуални договори с НЗОК № 020623 и № 021714 от 17.05.2018 г., е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лв. на основание чл. 402, ал. 3 от НРД МД 2018 г. за допуснато нарушение при документиране на ИЗ № 8157/07. -09.10.2018 г. За да постанови решението си, Административен съд - Бургас е приел, че липсва изрична нормативна уредба какво е необходимото и задължително съдържание на ИЗ-то, поради което не се установява да е извършено документално нарушение по смисъла на чл. 402, ал. 3 от НРД за МД за 2018 г. След преглед на приложения № 17, 18 и 19 към НРД за МД за 2018 г., към които препраща чл. 369, ал. 1 от НРД за МД за 2018 г., съдът не е установил изрично въведено в тях изискване за начина на попълване на историята на заболяването и по-конкретно съдържанието на обективното състояние и соматичния статус на пациента, а единствено какъв е съответният алгоритъм при заболяването и какво следва да бъде прикрепено към ИЗ-то. Указания за попълване на ИЗ не се съдържат нито в Националния рамков договор за медицинска дейност за 2018 г., нито в приложенията към него. ИЗ-то не е сред първичните медицински документи, за които в Приложение № 2 към НДР за МД за 2018 г. са дадени указания за тяхното попълване. Решението е неправилно. На основание чл. 288, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. – отм. от 01.01.2020 г.) клиничното проследяване на състоянието на пациента и извършените диагностично-лечебни дейности се вписват в ИЗ. В ИЗ (историята на заболяването) съгласно чл. 289, т. 2 от НРД МД 2018 г. се документира хоспитализацията на пациента. С т. 5 на чл. 289 е предвидено, че резултатите от извършените изследвания и процедури, използваните лекарствени продукти, проведените консултации и други обстоятелства се вписват в болничната медицинска документация съгласно изискванията на министъра на здравеопазването и утвърдените в лечебното заведение правила. Правилата на лечебното заведение за изготвяне на медицинска документация не са представени. Изискванията на министъра на здравеопазването за изготвяне на история на заболяването са обективирани в утвърдения от него формуляр, който е бил използван от изпълнителя на БМП при документиране на хоспитализацията на пациента. Формулярът съдържа раздел "Обективно състояние", в който за ИЗ № 8157/07. -09.10.2018 г. е отразено следното: Мъж в добро общо състояние. Соматичен статус – за възрастта. Спорът между страните е доколко така попълненият обективен статус в ИЗ съдържа достатъчно данни и удовлетворява изискването на диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 232 Хирургично лечение на изгаряния с площ от 5 % до 10 % при възрастни и до 3 % при деца. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗЗО качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. За болничната медицинска помощ критериите за качество и достъпност са тези, включени в утвърдените медицински стандарти (чл. 329, ал. 1 от НРД МД 2018 г.). За КП № 232 в приложение № 17 към НРД МД 2018 г., т. 3., е предвидено предоперативните дни да се документират в ИЗ, а операцията - в оперативен протокол (съобразно "Медицински стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия"). Действащият стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия възпроизвежда правилото за извършване на основен клиничен преглед при приемане на пациента. Данните от клиничния преглед се отразяват в графата "Обективен статус", в която приемащият лекар описва състоянието на пациента по време на приемането му - телосложение, възраст, видими увреждания по тялото, фибрилитет, психическо състояние и други от значение за провеждане на болничното лечение. Както е посочил и първоинстанционният административен съд, соматичният статус е част от обективното състояние, в което по аргумент от чл. 287, ал. 3 от НРД МД за 2018 г. се включват и локалният и специализираният статус. В разглеждания случай описанието в раздел "Обективно състояние" – "соматичен статус – за възрастта" - не съдържа достатъчно информация за състоянието на здравноосигуреното лице в момента на болничния прием. Изпълнителят на БМП в процеса на лечение и обслужване на пациента не се е съобразил с указанията за клинично поведение, не е попълнил точно и прецизно одобрения формуляр на ИЗ, което се квалифицира като нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация. Налице е основанието по чл. 402, ал. 3 от НРД МД 2018 г. за налагане на санкция "финансова неустойка", определена в минималния размер от 200 лв. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, поради което не са налице основания за отмяната му. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за разноски, представляващи държавна такса в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100.00 лв. за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,