Решение № 6966 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2017 г.

Решение № 6966 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет чрез процесуалния й представител - юрисконсулт Д. П. против решение № 554 от 21.07.2017 г. по адм. дело № 574/2017 г. на Административен съд - Х.. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 8448 от 7.04.2017 г. за отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Ш. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - М. Ш. чрез процесуалния си представител - адвокат Л. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че представляващата детето е съпруга на неговия баща и следва да се счита за майка по смисъла на закона. Не е налице допуснато нарушение по чл. 15, ал. 6 ЗЗД, доколкото при провеждане на интервюто е присъствал социален работник. Това е достатъчна гаранция за защита на интересите на кандидатката за закрила, независимо, че не е изготвено становище или доклад. Фактът, че тя е запозната с правото й на правна помощ се установява от обстоятелството, че е поискала такава и тя й е била предоставена от съда. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Ш., гражданка на Ислямска република Афганистан против решение № 8448 от 7.04.2017 г. на председателя на ДАБ. С него поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Основното възражение е за наличие на материално-правните условия за предоставяне, както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут, поради факта че е дете от женски пол и като такава е представител на обособена социална група. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е проверил спазването на особените условия, уредени в чл. 25 ЗУБ и в чл. 15 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, като задължителни за спазване при провеждане на административното производство. В тази връзка е направил три извода: Първият е, че административният орган не е изяснил действителната възраст на интервюираната, което е от значение за определянето й, като малолетна или непълнолетна. Изясняването на въпроса е от особено значение с оглед упражняване на правата й съгласно българското законодателство. Вторият е, че макар при провеждане на интервюто да е присъствал представител на съответната дирекция "Закрила на детето", той не е предоставил становище, съответно не е изготвил доклад, с което е нарушил изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗД. В тази връзка са цитирани, като постоянна практика четири решения на Върховния административен съд, постановени в периода 2014-2016 г. Третият е, че е допуснато нарушение на изискването на чл. 15, ал. 8 ЗЗД, изразяващо се в липса на нарочно указание на правото на кандидатката да получи правна помощ. Трите групи нарушения са отчетени от съда, като съществени нарушения на административните правила, довели до незаконосъобразност на завършващия го административен акт. Той е отменен, без да са разгледани въпросите по същество за наличието/липсата на предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на жалбоподателката. Така постановеното решение е правилно, но само като краен резултат. Неоснователно се определя, като процесуално нарушение, допуснато от административния орган, неточното определяне на възрастта на кандидатката за закрила. Жалбоподателката със семейството си е влязла в България нелегално на 24.08.2016 г. На 10.09.2016 г. М. Ш. е представила данни за самоличността си в присъствие на длъжностно лице от ДАБ, преводач и Б. Ш., представила се, като нейна майка, нанесени в регистрационен лист, подписан от изброените лица. В него, като дата на раждане е вписана 16.06.2000 г. Поради липса на документи за самоличност, на 10.09.2016 г. е подписала декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно закона и вписания в нея текст, тя удостоверява самоличността, датата и мястото на раждане, семейното положение и другите задължителни елементи. Подава се пред длъжностно лице под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК, което изрично е вписано в бланката. В тази декларация е посочена същата дата на раждане - 16.06.2000 г. Приемайки така вписаната рождена дата и година под страх от наказателна отговорност, административният орган е определил М. Ш., като придружена от родителите си непълнолетна. Поради това производството е проведено в нейно присъствие и участие и със съгласието на Б. Ш., като нейна майка. За първи път при провеждане на интервюто от 19.01.2017 г., непълнолетната е споменала, че е на 13 години, като при това е заявила, че не си спомня датата и годината на раждане. За втори път тази възраст се появява в подадената пред съда жалба срещу отказа на председателя на ДАБ да й предостави статут по чл. 8 и чл. 9 от закона. Административният орган е приел, като достоверна годината на раждане и обявената възраст при подаване на декларацията за самоличност и молбата за закрила. Не е допуснато нарушение по чл. 61, ал. 3 ЗУБ. Той се прилага при възникване на основателно съмнение, че чужденецът, подал молба за предоставяне на международна закрила, не е малолетен или непълнолетен. Такова основателно съмнение не се наблюдава в конкретния случай, доколкото под страх от наказателна отговорност чужденката е подала декларация, че е родена на 16.06.2000 г., поради което към 10.09.2016 г. е била непълнолетна. Изявлението й по време на интервюто, че е на 13 години, без да може да конкретизира изобщо дата и година на раждане и то направено след петмесечен престой в България, обективно не е в състояние да предизвика основателно съмнение относно действителната й възраст. Изразените в тази насока убеждения на първоинстанционния съд, че тя видимо не отговаря на възраст от 17 години при провеждане на съдебните заседания не следва да се приемат, тъй като съдът не разполага с практическия опит и специални знания и обучение на органите, на които председателят на ДАБ е възложил провеждането на интервюта и пряката работа с кандидатите. Важното е, че след като самата М. Ш. е декларирала рождената си дата и възраст, тя обосновано е възприета от административния орган и кандидатката е третирана със статут на непълнолетна. Неправилен е и следващият извод на административния съд за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗД, тъй като присъствалият при провеждане на интервюто представител на Д. С. подпомагане, не е изразил становище. Практиката на ВАС, на която се позовава първоинстанционният съд, както и последващи решения по редица други дела, всички образувани през 2017 г., като например: адм. дело № 11850; адм. дело № 13472; адм. дело № 4538; адм. дело № 3362; адм. дело № 9285; адм. дело № 551/2018 г. - всички на Върховния административен съд, трето отделение в различни съдебни състави третира различна хипотеза. Във всички тези решения е прието, като съществено нарушение, липсата на уведомяване на Дирекция "Социално подпомагане" от председателя на ДАБ за образуваното производство или неучастие на неин представител. Настоящият случай обаче не е такъв. С писмо от 6.10.2016 г. дирекорът на РПЦ - Харманли е уведомил директора на Държавна дирекция за закрила на детето за настоящия случай, с данни за чужденката и родителите й и датата и часа на провеждане на интервюто. Последният с нарочна заповед е назначил за представител М. Н., която да присъства на определеното пърлоначално на 7.10.2016 г. интервю. Тя е определена само само да присъства, без да й вменено задължение да представя становище или да изготвя доклад. На 7.10.2016 г. Николова се е явила за интервю, което не е проведено. Видно от съставения констативен протокол от същата дата, гражданкката на Афганистан не се е явила за провеждане на насроченото интервю. Протоколът е подписан от интервюиращия орган и от Николова. Интервюто се е състояло два месеца по-късно - на 19.01.2017 г. На него М. Н. също е присъствала и е подписала протокола без бележки, становище или възражения. Присъствала е и Б. Ш., представила се, като нейна майка. При тези данни по делото, изводът на съда за допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 6 ЗЗД е необоснован. В последната си практика, Върховният административен съд - решение № 5586 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 9280/2017 г. изрично посочва, че "с уведомяването на Дирекция "Социално подпомагане" и осигуряването на присъствието на социален работник при изслушването, административният орган на Държавната агенция за бежанците е изпълнил задължението си. Издаденият от него акт не може да се счита опорочен, ако социалният работник, който е част от друга администрация, не е изразил становище, съответно не е изготвил доклад. Становището/докладът, които социалните работници изготвят, са свързани с осъществяването на социална грижа по отношение на малолетните и непълнолетните деца, поради което нямат пряко отношение към преценката за нуждата от специализирана закрила, която се предоставя на основание на Закона за убежището и бежанците. " Изразеното в решението на ВАС тълкуване на разпоредбата категорично се потвърждава от изискания от първоинстанционния съд доклад от Дирекция "Социално подпомагане". Такъв е изготвен на 6.07.2017 г. и касае изцяло социалния статут на непълнолетнатна и семейството й: Структура на семейството; Жилищни условия; Трудова заетост и доходи; Здравословно състояние; Образование; Семейна динамика; Подкрепяща система. Всички те нямат никакво отношение към специалната процедура за изследване наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Това най-ярко личи от раздел IХ - "Мнения и препоръки", където са направени изводи за средата, в която непълнолетната живее, жизнените й потребности и адекватното й обгрижване - въпроси, напълно ирелевантни за производството по предоставяне на закрила. Тълкуването на закона, извършено от първоинстанционния съд в настоящия случай е неправилно и соченото нарушение на административно-производствените правила не е допуснато при провеждане на производството за предоставяне на статут. Неправилен е и третият извод за неспазване на чл. 15, ал. 8 ЗЗД. Към намиращите се в преписката указания за правата и задълженията на чужденците е приложен списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут. Сред тях са включени и организации с имена, адреси и приемни часове, оказващи правни консултации и услуги. Жалбоподателката и представляващото я лице са се запознали с него, видно от положените подписи. Отделно от това, те са реализирали това право и с предявяване на искане и получаване на безплатна правна помощ за двете съдебни производства. В действителност единственото съществено нарушение на административно-производствените правила, не е констатирано от административния съд. То е свързано с представителството на непълнолетната. Съгласно правилото на чл. 25, ал. 2 ЗУБ, когато непълнолетен чужденец, търсещ закрила е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това лице се назначава за негов представител. В настоящия случай, непълнолетната е придружавана от баща си и от неговата втора съпруга. Тя не е майка на жалбоподателката, а навсякъде се е представяла и подписвала, като такава. Отделно от това по делото съществуват неопровергани данни, че тя страда от наследствено психическо разстройство в лека форма. Съобразявайки се с тези обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице надлежно представителството. Непълнолетната следва да извършва действията сама и със съгласието на законния си представител, който присъства в страната и я придружава, а именно - нейният баща. На съда са служебно известни фактите, че на него също му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен стату. Обжалваният акт обаче, е оставен в сила от първоинстанционния съд. Решението му е обжалвано с касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 11740/2017 г., което все още е висящо, тъй като не е постановен съдебен акт. Представителството от настоящата му съпруга, която има психически проблем, съставлява нарушение на закона и е довело до незаконосъобразно решение. Като го е отменил, административният съд е постановил правилно решение, като краен резултат. Същото следва да се остави в сила, но по съображенията и с указанията, изложени в настоящия съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение