Решение № 2196 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2015 г.

Решение № 2196 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е образувано по жалба на Спас Цветанов Цветанов, Виолина Ангелова Ангелова и Камелия Ангелова Ангелова- Тодорова от гр. София, в качеството им на наследници на Спас Цветанов Димитров, чрез пълномощника им адв. Михаил Коен, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 0 изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта на определения размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част в размер на 2,463 дка от имот с идентификатор 68134.2804.5, земеделска територия, с начин на трайно ползване нива, целият с площ 3,200 дка, находящ се в район "Връбница", кв. "Обеля" - територия с действаща регулация, за което е определено парично обезщетение в размер на 32233,00 лв., като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. С жалбата се представят писмени доказателства под опис. Ответникът - Министерски съвет на РБ, чрез пълномощника си юрк. В. Ангелов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмено становище с подробно развити доводи по съществото на спора. Заинтересованите страни - Министъра на регионалното развитие, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си юрк. Андреева, юрк. Калейн и юрк. Божилова също считат жалбата за неоснователна. Защитата, в лицето на адв. Коен, представя писмено становище, в което излага подробни съображения за относимост на нот. акт № 100, тъй като имотът, предмет на сделката е със същите характеристики, като отчуждавания и поради тази причина е взет предвид при оценката на независимия оценител, назначен от административния орган, от една страна. От друга счита, че вещната тежест върху имота - сервитут - намалява неговата оценка, а не променя факта, че този пазарен аналог е относим към настоящия случай. Моли съда да се съобрази с целта на закона - при принудително отчуждаване на недвижими имоти - частна собственост за държавни нужди собствениците да получат обезщетение в размер, максимално близък до пазарната цена на имотите към момента на отчуждаването. Ето защо счита, че представените от жалбоподателките пазарни аналози следва да бъдат взети предвид. Претендира понесените по делото разноски. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК предвид приложените по делото известия за доставяне, от правоимащи лица - наследници на бившия собственик на подлежащия на отчуждаване имот - Спас Цветанов Цветанов (поч. на 12.05.1981 г.), съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници № 890 от 6.08.2013 г., на когото имотът е бил възстановен с Решение № 6 от 18.10.1999 г. на ПК, район Връбница. По съществото на жалбата, и с оглед нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. При постановяване на административния акт са спазени процесуалните правила, установени в чл. 34, чл. 34а, чл. 34б, ал. 2 от ЗДС и целта на закона. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС целта на отчуждаването на имоти, собственост на физически или юридически лица е за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Законодателят е предвидил, в чл. 33, ал. 2 от ЗДС, и доказателственото средство за установяване на наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, и това е влязъл в сила подборен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждане на обектите за задоволяване на държавни нужди, или ПУП, предвиждащ изграждането на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закона. В случая това е писмо изх. № АУ-14-32 от 10.02.2015 г., подписано от зам. министъра на МРРБ, от което е видно, че заповед № РД-02-15-3 от 9.01.2015 г., с която е одобрен ПУП за обект "Път-II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства, засягащ землищата в гр. София и с. Мрамор, попадащи в два района на Столична община - р-н Връбница и р-н Надежда не е била оспорвана в законоустановения 14-дневен срок и е влязла в сила. При тази фактическа установеност съдът намира следното: Конкретното оплакване на жалбоподателите е относно стойността на определеното обезщетение за отчуждавания имот и във връзка с оплакването е ангажирана съдебно-оценителна експертиза, на която пълномощникът е предоставил 8 бр. пазарни аналози, а именно - нот. актове с № 77 от 30.10.214 г.; № 100 от 11.12.2014 г.; № 8 от 28.11.2014 г.; № 45 от 28.11.2014 г.; 121 от 23.12.2014 г.; № 60 от 11.06.2014 г.; 13 от 19.11.2014 г. и постановление за възлагане на недвижим имот от 24.04.2014 г. (л. 362-392). Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза от 19.01.2016 г., при обсъждане на представените от пълномощника на жалбоподателите пазарни аналози, посочени по-горе, вещото лице е изключило като неотносими 6 от тях, а именно нот. актове с № 77; № 8; № 45; № 121; № 60 и постановлението за възлагане на недвижим имот от 24.04.2014 г. (л. 305). Нотариалните актове с № 100 от 11.12.2014 г. и № 15 от 19.11.2014 г. са взети предвид при оценката на независимия оценител, който обаче е посочил като номер на нот. акт номера на вписването. На страница 4 от заключението вещото лице подробно е обосновало защо останалите сделки от вписаните актове не следва да бъдат приети като относими при изчисляване на осреднена цена за земеделски имоти При определяне на пазарни цени по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС, вещото лице е посочило, че по отношение на земеделските земи относимите вписани актове за периода 2.04.14 г. - 2.04.15 г. са седем на брой (копията са приложени към делото от стр. 261 до стр. 278) и те касаят общо десет имота в землищата на селата Волуяк и Мрамор, които се намират на територията на р-н Връбница. Съгласно ТР № 3 от 23.03.15 г. за градовете с районно деление относимите към определянето на равностойно парично обезщетение са онези вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, които се намират в един и същ район, като съставна административно- териториална единица на общината, включително когато се касае за земеделски земи и горски територии. Вещото лице е заявило, че в сравнение с оценката, която е послужила на административния орган за определяне размера на обезщетенията, н. а. № 108 от 9.07.14 г. за сделка между физически лица и "Васконти" ЕООД не е приложен като относим в експертизата, защото предмет на сделката е поземлен имот, който е с начин на трайно ползване "ниско застрояване" (до 10 м) и е в границите на регулационния план на м. "Волуяк- гарата", като за него има отреден УПИ VI-1665 от кв. 89. Останалите имоти, ползвани като пазарни аналози при изчисляване на осреднената цена в съдебната експертиза, в по- голямата си част представляват обработваеми земи. Седем от тях са ниви, а други три имота са с начин на трайно ползване ниви, но са необработваеми. Според експерта, изчисленото равностойно парично обезщетение въз основа на осреднена цена от вписани сделки за земеделски земи на територията на р-н "Връбница" (Приложение 1) за имот частна собственост с идентификатор 68134.2804.5 по КККР на гр. София, район "Връбница" с обща площ от 7.898 дка и площ за отчуждаване 2.463 дка е в размер на 34 267 лв., който е по-голям от посочения в Решението на МС. размер от 32 233 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС кредитира изцяло така изготвения вариант на съдебно- оценителната експертиза, тъй като отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, б. "а" и "в" от ДР на ЗДС . Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателите за незаконосъобразност на метода на оценка на подлежащия на отчуждаване имот. Законът визира точни, ясни и недвусмислени параметри, които са задължителни, както за експертите, оценяващи имотите, така и за страните по делото и за съда. При наличието на пазарни аналози вещото лице, назначено от съда, както и оценителя на административния орган, са длъжни да изследват всички цени, от всички сделки, посочени в нормата на § 1а, т. 1 ДР на ЗДС, вписани в Службата по вписванията по местонахождение на имота в рамките на 12 месеца отпреди датата на възлагане на оценката, с предмет имоти със сходни характеристики и начин на трайно ползване с тези на отчуждавания имот в рамките от 2 до 20 сделки. Така законодателят е преценил, че ще се получи справедлива пазарна цена за подлежащия на отчуждаване имот. В конкретния случай съответствието на обезщетението със закона намира отражение в основния вариант на заключението на експерта, назначен от съда. Не следва да бъде кредитирано заключението на допълнителната СОЕ, изготвено при изключване нотариален акт № 100, том II, рег. № 7820, дело № 248/2014 г. на нотариус Ц. Матова. Този нотариален акт свидетелства за сключена на 11.12.2014 г. сделка за покупко-продажба, сключена между търговец и физически лица, имаща за предмет нива с площ от 14,148 дка, намираща се в землището на село Мрамор, район "Връбница", Столична община, към който имот има ограничения на ползването, свързани с преминаващия през него газопровод. Съдът счита, че ограниченията на ползване на практика нямат определящо значение за земеделското ползване на имота като нива. Наред с това, въпреки известните на купувача ограничения, същият е заплатил най-високата цена на кв. м. за нива в изследвания по делото период 2.04.2014 г. - 2.04.2015 г., По делото не са представени доказателства, установяващи, че цената на имота зависи от неописани в нотариалния акт обстоятелства, изключващи сходност между коментирания имоти и отчуждаваните такива, поради което се налага извода, че сделката между купувачът "Джи Пи Груп" ООД и продавачите Иво Велинов Раев и Анелия Дашкова Раева от 11.12.2014 г. е годно пазарно свидетелство. Предвид гореизложеното, жалбата следва да се уважи, като обезщетението за отчуждаваната част от недвижимия имот следва да бъде увеличено съобразно изложените мотиви. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателите за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. На осн. чл. 143 АПК, ответникът следва да заплати претендираните от страната разноски в пълен обем, а именно държавни такси от 30 лв. и 200 лв. депозит за назначената експертиза, общо 230 лева. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, трето отделение