Решение № 222 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2016 г.

Решение № 222 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 23.12.15 г. по дисциплинарно дело № 18/15 г. на Дисциплинарната комисия /ДК/ на К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ на Република България - с което е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. Ц., рег. № 701, район на действие ОС Б.. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, и моли за неговата отмяна. ЧСИ А. Ц. и К. на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата; претендират съответно разноски и юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното: С обжалваното решение е прието, че не са налице сочените в искането на Министъра на правосъдието нарушения, поради което и същото е отхвърлено като неоснователно. Посочено е, че: 1/ чл. 426, ал. 2 ГПК не е нарушен /предвид твърдяно несъобразяване с волята на взискателя - която е "при липса на доброволно изпълнение в законоустановения срок да се пристъпи към принудително изпълнение"/ - доколкото взискателят е поискал както пристъпване към принудително изпълнение при липса на доброволно, така и насрочване на опис на движими вещи, запор върху трудово възнаграждение, запор върху вземания на длъжника в 14 банки и е възложил на ЧСИ права по чл. 18 ЗЧСИ; същевременно, ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение, в която лихвата е била изчислена до 25.02.15 г. вкл. - на която дата е и постъпило доброволното плащане - като длъжникът не е платил повече от дължимото; от друга страна, доколкото са били извършени действия по проучване на имущественото му състояние и са били наложени възбрана, запор върху МПС и върху трудово възнаграждение, то извършените действия са били за обезпечаване на вземането на взискателя. 2/ липсва нарушение на чл. 80 ЗЧСИ - в тежест на длъжника следва да бъдат възложени действията по образуване на изпълнителното дело, връчване на П., цялостно проучване на имущественото състояние /каквото е извършено и са наложени обезпечителни мерки/ и определяне на способите за изпълнение; за тези действия се дължат авансови и държавни такси; несъбирането на държавни такси съставлява дисциплинарно нарушение само когато съставлява злоупотреба с право, каквато в случая не е открита; 3/ липсва нарушение на чл. 460 ГПК - доколкото няма основание за извършване на разпределение - такова не е изготвяно, тъй като по делото няма присъединени взискатели - взискателят е само един; 4/ не е налице нарушение на чл. 79 ЗЧСИ - съставените сметки са били издадени коректно, ведно с фактура; не е установено взискателят и ЧСИ да са уговаряли допълнително възнаграждение по чл. 78, ал. 3 ЗЧСИ; 5/ не е налице нарушение на чл. 434 ГПК - за всяко действие на ЧСИ е съставен съответния документ с изходящ номер по неговия регистър; извършени са и необходимите отбелязвания при изплащането на сумите; 6/ твърдяното нарушение по т. 6 от искането на Министъра на правосъдието има характер на препоръка към ЧСИ да преразгледа начислените такси и разноски по и. д. и не съставлява нарушение, по което дисциплинарният състав следва да се произнася; от друга страна, длъжникът е знаел много по-рано за дължимостта на процесните суми /заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК му е била връчена след издаването/ и нов срок за доброволното й изпълнение не се дава съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК; затова и взискателят е бил принуден в искането си за образуване на изпълнително производство да поиска налагане на обезпечителни мерки едновременно с връчването на поканата за доброволно изпълнение. ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: Във връзка с твърденията за нарушаване на чл. 426, ал. 2 ГПК предвид отклоняване от волята на взискателя, такова не е налице. Доколкото в молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е отразил, че иска към принудително изпълнение да се пристъпи при липса на доброволно изпълнение в законоустановения срок /принципът, че в срока за доброволно изпълнение не могат да се извършват действия на същинско принудително изпълнение, следва от законовата уредба на връчването на покана за доброволно изпълнение/, тази воля е съобразена /макар представеният изпълнителен лист да е бил издаден по реда на чл. 410 ГПК и нов срок за доброволно изпълнение не се дължи - чл. 428, ал. 1, пр. 2 ГПК/ и действия на същинско принудително изпълнение не са били предприемани. Извършването на обезпечителен запор и възбрана не съставляват действия на същинско принудително изпълнение, а проучването на имущественото състояние и последвалото го налагане на горните обезпечителни мерки е в съответствие с извършеното в молбата за образуване на изпълнителното производство изрично овластяване за това, вкл. по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Т. нарушение на чл. 460 ГПК също не е налице. Разпоредбата предвижда изготвяне на разпределение, когато събраната сума не е достатъчна да удовлетвори всички взискатели - целта на същото е да разпредели по предвидения в закона ред събраната сума между всички взискатели. В случая взискателят е бил само един - поради което и изготвянето на разпределение не е било необходимо. Не е налице нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ. ЧСИ е изготвил 2 бр. сметки, в това число за авансово платените такси, и фактури за дължимите суми /сметка № 12132/24.11.14 г. и фактура (стр. 22-стр. 23 (8-9 и. д.) за 108 лв. авансово платени такси с ДДС); сметка № 13188/27.02.15 г. и фактура на стойност 144,23 лв. без ДДС /от която 78,23 лв. такса по т. 26 Т./, респективно 173,08 лв с ДДС (стр. 104, стр. 106)/. Същите съдържат ясно описание по пера на съответните такси /вкл. с посочване на основанието за събирането им по Тарифата за таксите, събирани от ЧСИ/, формирали начислените крайни суми. По делото не е установено ЧСИ и взискателят да са уговаряли допълнително възнаграждение по чл. 78, ал. 3 ЗЧСИ и такова не е било начислявано в тежест на длъжника. Липсва нарушение на чл. 434 ГПК. Удостоверяване на изпълнителните действия на съдебния изпълнител е предвидено за случаите, когато страните по изпълнението /в това число присъединените по право или по тяхна молба кредитори/ е необходимо да бъдат уведомявани, за да упражнят предоставените им от закона процесуални права. В случая доводите в жалбата за констатирани нарушения на разпоредбата на чл. 434 ГПК са несъстоятелни, тъй като ЧСИ не е предприемал действия по принудително изпълнение, респективно такива действия, които се извършват в присъствието на страните и във връзка с които те биха могли да имат искания и заявления. Извършените действия са такива по изпращане на призовка за доброволно изпълнение, проучване на имуществото на длъжника и налагане на обезпечителен запор и възбрана, съставените за тях документи са надлежно оформени и изведени, а извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение е съответно надлежно отбелязано. Пункт шест от искането за налагане на наказание не съдържа конкретно нарушение, а препоръка за по-нататъшни действия на ЧСИ /за връщане на суми на длъжника/ - поради което правилно ДК на КЧСИ е приела, че липсва конкретизирано нарушение, по което да се дължи произнасяне. Доколкото се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 80 ЗЧСИ, в случая при образуване на изпълнителното дело взискателят е платил авансово такси в размер на 108 лв. - в това число за образуване на изпълнителното дело, за проучване на имущественото състояние на длъжника и за изготвяне и връчване на книжа /сметка № 12132/24.11.14 г. и фактура (стр. 22-стр. 23 (8-9 и. д.))/. Впоследствие ЧСИ е събрал от длъжника пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите, събирани от ЧСИ - която се събира върху събраната сума, както и остатъка от дължимите от взискателя авансово такси /сметка № 13188/27.02.15 г. и фактура на стойност 173,08 лв с ДДС (стр. 104, стр. 106)/. Последните съставляват такси за безспорно предприети действия за обезпечаване на вземането /обезпечителен запор и възбрана/, а така осъществените действия за обезпечаване съставляват минимално необходими такива за обезпечаване вземането на взискателя /т. е. не е налице произволно въвеждане в разходи/. Те са били извършени именно в резултат на осъщественото проучване на имущественото състояние - за което взискателят е платил авансово съответните такси, допълнителни излишни действия не са били предприемани, а при постъпило в края на срока за доброволно изпълнение плащане от длъжника, в негова тежест следва да се възложат и таксите за вдигане на съответните обезпечителни мерки /запор и възбрана/. Предвид изложеното и с оглед размера на неплатените авансово по втората сметка такси, обстоятелството, че макар и да е изпълнил неточно задължението си за авансовото им събиране, ЧСИ не е действал незаконосъобразно /чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ/, и конкретните особености на случая /които не разкриват злоупотреба с право/, настоящият състав намира, че разглежданата хипотеза касае несъществено нарушение. Дисциплинарната отговорност има санкционен характер, поради което видът и размерът на наложеното наказание трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице, както и професионалната му дейност в нейната цялост, с оглед принципа за съразмерност на санкцията към нарушението. В случая, при липса на данни за други нарушения и обстоятелства, обуславящи необходимост от ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ, налагането на същия на дисциплинарно наказание само за визираното по-горе - несъществено с оглед особеностите на случая нарушение на чл. 80 ЗЧСИ - би съставлявало несъразмерна намеса и санкция. Предвид всичко изложено по-горе следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ДК на КЧСИ е приела, че не са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ А. Ц.. Жалбата на Министъра на правосъдието срещу решението за отхвърляне на искането му за налагане на дисциплинарно наказание е неоснователна и атакуваният акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на А. Ц. и КЧСИ на РБ се дължат съответно 500 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,