Решение № 3655 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14264/2009 г.

Решение № 3655 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14264/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Столична РДНСК, против решение № 51 от 3.09.2009 г., постановено по адм. дело № 1210/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № ДК-09-05/28.01.2009 г., обективирала забрана достъпа до строеж "Бетонов възел - административно-складова сграда", находящ се в неурегулирани поземлени имоти пл. № № 1688, 1689 и 1711 от кадастрален лист № 572, м. "Витоша - Хладилника", (стара м. "Кръстова вада"), собственост на "Центрумстрой" ЕООД, представлявано от Велизар Величков. Решението се счита неправилно, иска се отмяната му, като се сочи, че с предходно, влязло в сила решение за забрана ползването на строежа, не се изпълнявало. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответното дружество "Центрумстрой" ЕООД, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира допустимата, подадена в срок и от надлежна страна касационна жалба за неоснователна по съществото й. Решението е обосновано и правилно, отменителни за него основания не са налице. Процесният съдебен акт е постановен в изпълнение на решението по адм. дело № 2907/2009 г., на ВАС, 5-членен състав, с което, в производство по чл. 237 и сл. АПК, са отменени влезлите в сила решение № 10732/20.10.2008 г. на ВАС, тричленен състав и оставеното в сила решение № 147/19.03.2008 г. на АССГ, с което жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК-23-112/17.07.2007 г., забраняваща, на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ ползването на строеж "Бетонов възел - административно-складова база", е предмет и на Заповед № ДК-09-05/28.01.2009 г. - забраняваща достъпа до същия обект, поради което ВАС е върнал делото на АССГ, за ново произнасяне от друг състав. По този начин, с акта на ВАС, действително е възстановена висящността на спора по законосъобразността на заповедта, забраняваща ползването на обекта, респективно достъпа до него. В тази връзка, правилно съдът е приел, че при тълкуването на чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ се установява, че в забраната за ползване на строеж, се съдържа и материалноправното основание за забраната и на достъпа до него. В случая, основанието на заповедта - предмет на настоящото дело, към момента на издаването й, е било обвързано с наличието на влязлата в сила заповед по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, към който момент на практика е била приведена в действие и забраната за достъпа до обекта. С новонастъпилия след издаването на акта юридически факт - отменителното за заповед № ДК-23-112/17.07.2007 г. решение на ВАС, е отпаднала и предпоставката за издаването на последващата, предмет на настоящото производство заповед - № ДК-09-05/28.01.2009 г., забраняваща пък достъпа до същия обект. Предвид тези, правилно преценени по действие и последици относими факти, обоснован е изводът, че оспорваната заповед противоречи на материалния закон, което представлява отменително за административния акт основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Освен това, в кориците на делото и обстоятелствените части на цитираните решения се съдържат и неоспорими доказателства, че заповед, със същото основание, поради невъвеждане в експлоатация, с № 602/8.09.1999 г., за забрана ползването и достъпа до строежа, е била издадена и при действието на чл. 164 ЗТСУ, (отменена с влязло в сила решение на СГС от 11.07.2000 г. по адм. дело № 3831/99 г.), както и че въпреки липсата на законово задължение за въвеждане в експлоатация на обекти с характера на последния, същият е бил приет с протоколи от 1996 г. на нарочна комисия, обсъждани и съобразени в образуваното пред ВАС производството по отмяна на влезлите в сила решения. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, съдебният акт като правилен следва да остане в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение,