Решение № 4908 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12615/2015 г.

Решение № 4908 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12615/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Майра Кабилтаевна Жунусова, чрез процесуален представител адв. Йонка Миленкова срещу решение № 943 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 84/2015 г. по описа на Административен съд -Благоевград. Иска отмяна с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон. Твърди, че не е установено по безспорен начин употребата на алкохол. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че обжалваната заповед не е мотивирана. Неправилно съдът е приел, че след като проверяваният водач на МПС е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство са налице предпоставките на чл. 171, т. 2, б. "з" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Принудителната административна мярка, която е приложена в случая противоречи на целта на закона, защото е връчена почти една година след датата на установяване на административното нарушение. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна началника на РУП-ОДМВР гр. Сандански не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 943/16.06.2015 г. по описа на Административен съд- Благоевград е отхвърлена като неоснователна жалбата на Майра Кабилтаевна Жунусова, с. Поленица, против заповед № 3187/2013 г. от 5.12.2013 г. на началник РУП към ОДМВР Сандански, с която на основание чл. 22 от ЗАНН е приложена принудителна административна мярка "спиране на МПС от движение за 30 дни (до 1 месец)" с правно основание чл. 171, т. 2, б. "з" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) поради това, че водачът управлява МПС след лишаване от право по съдебен или административен ред и отказва да се подложи на проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Намерил за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че няма отказ за даване на проба за употреба на алкохол. Приел е, че отразеното в АУАН № 3187/6.12.2013 г. установява фактическото и материалноправно основание за прилагате на ПАМ: водачът отказва проверка за установяване употреба на алкохол с техническо средство, издаден е талон за медицинско изследване, но водачът не го е приел (л. 35). Нарушението е допуснато след като водачът е бил лишен от право да управлява МПС по административен или съдебен ред. Не е обсъден наведен довод в първоначалната жалба за неспазване на целта на закона, като жалбоподателката твърди, че принудителната административна мярка е приложена почти година след нарушението.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП), удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория. По делото е безспорно, че на 5.12.2013 г. в гр. Сандански водачът Майра Кабилтаевна Жунусова е управлявала личния си автомобил Додж Калибър с рег. № А 0584 КВ. Към този момент вече е лишена от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, което е видно от наказателно постановление № 993/13 от (л. 34), връчено на 3.09.2013 г. и влязло в сила като необжалвано. В тази връзка са свидетелските показания на Костадин Голаков, съставител на АУАН № 3187/6.12.2013 г., дадени в съдебно заседание от 18.05.2015 г., че на 5.12.2013 г. е установил след справка в базата данни, че Жунусова е с отнето свидетелство за управление на МПС.

Решението е материално законосъобразно.

Съгласно чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество се прилага принудителна административна мярка - "временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок до един месец". Следователно предпоставките за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП са две, които могат да са алтернативно и кумулативно дадени:

1. собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество и

1. собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или

1. собственик, който управлява моторно превозно средство употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество .

В случая съдът приема, че е доказан отказ от водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което е самостоятелно основание за наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП "лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв".

Следователно издателят е посочил като фактическо и правно основание и нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но е приложена административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП "спиране от движение на МПС от движение за 30 дни" управление на МПС след лишаване от това право по съдебен или административен ред. В конкретния случай процесната ПАМ е наложена на собственик, който е водач на моторното превозно средство, но управлява след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за липса на фактически основания в заповедта за прилагането на ПАМ. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Допустимо е мотивите да се съдържат в документ, съставен във връзка с предстоящо издаване на обжалвания индивидуален административен акт - ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. В качеството си на официален свидетелстващ актът за установяване на административно нарушение се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност.

В случая е спазена и целта на закона за прилагане на принудителната административна мярка. Установено е по делото, че към момента на установяване на нарушението на 5.12.2013 г. вече е налице влязло в сила наказателно постановление, връчено на водача на 23.09.2013 г., с което е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Освен това по делото е приложена още една заповед с № 3187 от същата дата 5.12.2013 г. - л. 21, с която от Майра Жунусова временно е отнето на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП свидетелство за правоуправление, защото на 5.12.2013 г. управлява МПС след лишаване от това право по съдебен и административен ред. Заповедта е връчена на 27.02.2015 г.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП е превантивна и целта е да се предотврати ново нарушение на правилата за движение по пътищата чрез управление на МПС при наличието на наказание лишаване от правоуправление за определен срок от време. След като към момента на издаване на заповедта жалбоподателката е с наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и е налице издадена заповед за отнемане на свидетелство за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността, целта на закона е спазена.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VII отделение