Решение № 7473 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 247/2017 г.
ВАСII отделение14.06.2017 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 434 от 24.11.2016 г. по адм. д. № 459/2016 г. на Административен съд - Д., в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. Н. срещу заповед № 18-13791/7.11.2014 г. на началника на СГКК - Д., в частта, с която е отменена заповед № КД-14-08-696/20.06.2011 г. на началника на СГКК - Д. относно промяна в границата между поземлени имоти с идентификатори 72624.614.2409 и 72624.614.2410. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7473 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 247/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на П. Н. Н., чрез адв. Д. срещу решение № 434 от 24.11.2016 г. по адм. д. № 459/2016 г. на Административен съд - Д., в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № 18-13791/7.11.2014 г. на началника на СГКК - Д., в частта, с която е отменена заповед № КД-14-08-696/20.06.2011 г. на началника на СГКК - Д. относно промяна в границата между поземлени имоти с идентификатори 72624.614.2409 и 72624.614.2410.С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на СГКК-Д. не ангажира становище по жалбата. О. М. Н. оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. О. Н. Л. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението в обжалваната му част, като обосновано и правилно, постановено в унисон с изяснената фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната му част, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 18-13791/7.11.2014 г. на началника на СГКК - Д., в частта, с която е отменена заповед № КД-14-08-696/20.06.2011 г. на началника на СГКК - Д. относно промяна в границата между поземлени имоти с идентификатори 72624.614.2409 и 72624.614.2410. В останалата част, решението не се обжалва и е с позитивен за касаторката ефект. За да постанови частичната незаконосъобразност на заповедта, съдът е взел предвид безспорно установеното по делото обстоятелство, че с допуснатото с оттеглената по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК заповед № КД-14-08-696/20.06.2011 г. на началника на СГКК - Д. изменение на КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, е променена границата между имоти с идентификатори 72624.614.2409 и 72624.614.2410 с намаляване площта на последния имот /от 422 кв. м. на 409 кв. м./, собственост по КР на М. Н. Последната не е уведомена на изменението и не е участвала в административното производство, като не е дала съгласие за изменението. Следователно е допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 57, т. 9 от Наредба № 3/2005 г., което съставлява основание за "отзив" по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, на което основание е издадена процесната заповед. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и е правилно и законосъобразно. Въпросът за допустимостта на оспорването и наличието на годен за съдебно обжалване административен акт, издаден от изрично оправомощения огран по чл. 91 от АПК е разрешен с влязло в сила решение № 9610/30.08.2016 г. по адм. дело № 5895/2015 г. на ВАС, второ отделение. С частично оттеглената от началника на СГКК-Д. заповед № КД-14-08-696/20.06.2011 г. на началника на СГКК - Д. е допуснато изменение в границата между поземлени имоти с идентификатори 72624.614.2409 и 72624.614.2410, заявено от собственика на имот с идентификатор 72624.614.2409 П. Н., като границата е заснета по новоизградена масивна ограда. Това изменение е постановено по реда на чл. 51 и сл. от ЗКИР, в действащата редакция преди изм. бр. 49 от 2014 г., от което следва, че правното основание за изменението е това по чл. 53, тъй като се променя границата между имотите, заснета и одобрена с влязлата в сила КК, одобрената през 2005 г. Следователно е било изискуемо изготвянето на Акт за непълноти и грешки и задължителното му подписване от заинтересования собственик за засегнатия съседен имот - М. Н. Липсата на съгласие от нейна страна е достатъчно основание за постановяване на отказ за допускане на исканото изменение, а неизготвянето на акт за непълноти и грешки съставлява съществено нарушение на процедурата и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта, която обосновано е оттеглена от издателя си по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, упражнил правото си на отзив при надлежно подадена жалба. Несъстоятелен е доводът по касационната жалба, че в случая се одобрява изменение с оглед актуалното състояние на КК - нанасяне на законно изграден обект на касадастъра - ограда, тъй като заснемането на оградата вади до изменение на одобрената с първоначалната КК граница между имотите, т.е. в тази част не се актуализира КК, а се изменя със засягане правото на собственост на съседен имот. Доказателства за последваща промяна /след одобряване на КК през 2005 г./ в обема на собствеността на двата имота не са представени както пред СГКК, така и в съдебните инстанции. Предвид изложеното, решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, постановено при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,