Решение № 4526 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Ловеч, чрез процесуалния му представител юрк. Радков, срещу решение 3 от 03.01.2025г., постановено по адм. дело 80/2024г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е отменена заповед 295з 253 от 23.01.2024г. на директора на ОД на МВР Ловеч, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във връзка с т. 15, т. 19, т. 37, т. 21, т. 62 и т. 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /по - долу Етичния кодекс/, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение на Г. Й. Г. и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група Охранителна полиция към Районно управление /РУ/ - Ябланица при ОД на МВР Ловеч. С решението ОД на МВР Ловеч е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че е неправилен извода на съда за допуснати нарушения на чл. 197 ал. 3 и чл. 205 ал. 4 т. 4 ЗМВР, тъй като се изтъкват съображения, че административния орган е предоставил доказателствата, които са му предоставени от прокуратурата под формата на извършена експертиза, като записите на оптичен носител не са представени, тъй като не са предоставени от наблюдаващия прокурор, тъй като са веществено доказателства по образувано досъдебно производство. Излага съображения и за неправилно тълкуване на материално правните разпоредби относими към случая от съда, като напротив твърди, че са били налице материално правните основания за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение, като оспорената заповед е издадена без допуснати нарушения от категорията на съществените. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава оспорената заповед. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. Й. Г., чрез процесуалния си представител адв. Чакова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АС гр. Ловеч е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както и при спазване на чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР. Приел е обаче, че оспореният акт е постановен при проведено дисциплинарно производство в нарушение на специалните административно-производствени правила, а именно не е спазена императивната норма на чл. 205, ал. 4, т. 4 от ЗМВР, тъй като в представената по делото дисциплинарна преписка липсват каквито и да е доказателства, от които да е видно, че дисциплинарно-разследващият орган /ДРО/ е предоставил на държавния служител и на подпомагащото го лице, исканите от тях записи, въз основа на които се твърди, че е установено извършено нарушение. Съдът е направил извод, че в тази връзка липсва оценка на представените пред наказващия орган доказателства, липсва произнасяне по искане, като по този начин е допуснато нарушение и на чл. 206 ал. 4 ЗВМР, съответно е нарушено правото на защита на дисциплинарно наказаното лице и е опорочено производството по реализиране на дисциплинарната отговорност. Посочил е и че, видно от съдържанието на оспорената заповед е налице несъответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, тъй като описаното в заповедта нарушение не съответства на нарушение на правила от Етичния кодекс, а съответства на състава на нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, а именно неизпълнение на служебни задължения. При постановяване на решението първоинстанционният съд е приел, че са безспорно установени описаните в оспорения акт действия и поведение от страна на служителя, които надхвърлят допустимото от закона и морала поведение и са в противоречие със задълженията му на държавен служител в системата на МВР по Етичния кодекс, съответно е налице и хипотезата по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което същият е следвало да понесе съответно дисциплинарно наказание, но намира, че изводът за наличие на фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е направен при превратно тълкуване на посочената норма. Посочил е, че макар да приема, че извършеното от жалбоподателя да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, същото не уронва престижа на службата - авторитетът на МВР пред обществото до степен, обосноваваща налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание, доколкото няма данни ситуацията да е била непосредствено възприета от находящи се в близост лица, а е станала достояние или предмет на обсъждане сред обществеността впоследствие. Приел, че липсата на един от елементите па фактическия състав по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, то позоваването на посочената разпоредба във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, е незаконосъобразно. Според съда, с оглед установеното, че с поведението си служителят все пак е нарушил етичните правила, то за това дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР законът е предвидил и друг вид наказание - санкциониране по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, а именно порицание, като в тази е обосновал и несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание, съответно е направил извод и за допуснато нарушение на правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което пък е довело и до допуснато нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е отменил същата. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение съдът е изяснил напълно фактическа обстановка, обсъдил е всички доводи и възражения на страните, оценил е събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства в тяхната съвкупност и е направил съответни на тях правни изводи, а именно за наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, при спазени формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както и че са спазени изискванията на чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР. Неправилен и необоснован е извода на съда за допуснато нарушение на чл. 205, ал. 4, т. 4 от ЗМВР, тъй като видно от приложената по делото дисциплинарна преписка невъзможността за предоставяне на поисканите от адвоката, подпомагащ служителя, записи от камерите, монтирани на служебния автомобил, следва от това, че същите се намират при наблюдаващия прокурор по образуваното досъдебно производство, от който на дисциплинарно - разследващия орган е бил предоставен само Протокол за извършена видео - техническа експертиза 200/04.09.2023г., която е била предоставена на служителя за запознаване. Това обаче не се отразява на правилността на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилен е изводът на съда, че в настоящия случай наложеното най тежко дисциплинарно наказание уволнение е в противоречие с материално правни норми и целта на закона. Правилен и обоснован е извода на съда, че в оспорената заповед липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, доколкото с оглед на приетите от ДНО фактически обстоятелства, част от нарушенията, извършени от младши инспектор Г., е следвало да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Видно от съдържанието на оспорената заповед ДНО приема, че колегата на жалбоподателят младши инспектор Вътев прави личен обиск на лице с неустановена самоличност и взема негови вещи, като подава на жалбоподателя Г. мобилен телефон, без обаче да е съставен протокол за извършен обиск по чл. 82 от ЗМВР, както и че вместо да задържат лицето, за да установи самоличността му, го качват на задната седалка в служебният автомобил, без да му постави белезници, като не издават и заповед за задържане в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Така описаните нарушения, както правилно е приел съдът в оспореното решение, действително сочат на неизпълнение на разпоредбите на закона и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и на неизпълнение на служебните задължения, поради и което тези нарушения е следвало да бъдат квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, а не по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. С оглед на това и дори да се приеме, че е установено, че е налице и поведение на жалбоподателя, несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно изразяващо се в насочване през прозореца на служебния автомобил на пистолет срещу лицето с неустановена самоличност, тъй като от представената експертиза за видеозаписи и снимки и представените снимки, не може да бъде направен еднозначен извод за доказаност на това поведение, то правилен е и извода на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорената заповед е нарушена и разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, доколкото ДНО е следвало да определи за всяко едно от едновременно установените нарушения на служебната дисциплина дисциплинарно наказание, като наложи по-тежкото от тях, което в случая не е сторено. Допуснатото нарушение е съществено и обосновава отмяна на заповедта само на това основание. Въведеното с чл. 197, ал. 3 от ЗМВР правило предвижда задължение на ДНО да прецени всяко от нарушенията поотделно и да определи отделни наказания, след което може да наложи по -тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Съответен на закона е и извода на съда за допуснато нарушение и на императивното изискване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като в заповедта въобще липсва обсъждане на обстоятелствата по цитираната разпоредба. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,