Решение № 9741 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2012 г.

Решение № 9741 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Радостин Георгиев Сербезов против решение № 3036 от 5.06.2012 г., постановено по адм. д. № 4943/2010 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил предявения от Радостин Георгиев Сербезов против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. В мотивите на решението съдът е посочил, че за допустимостта на производството се е произнесъл Върховният административен съд с определение № 14328 от 7.11.2011 г. След това е отразил правните си изводи относно неоснователността на исковата претенция, които се заключават в това, че дисциплинарната отговорност на ЧСИ се реализира с решение на нарочен дисциплинарен състав по чл. 72, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители, т. е. волеизявлението на дисциплинарния орган е правно, а не фактическо действие, а инициативата за образуване на такова производство принадлежи на министъра на правосъдието, а не на трети физически или юридически лица. При липсата на правен способ компетентните органи да бъдат задължени да образуват дисциплинарно производство, по хипотеза е изключена възможността неупражняването на това правомощие да бъде правопораждащ юридически факт на твърдените неимуществени вреди. Решението на съда е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е посочил в мотивите на решенето въз основа на кои установени по делото факти е изградил правните си изводи. В нарушение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, в мотивите на решението не са посочени фактите по делото и преценката на доказателствата, което е от компетентност на решаващия съд. Тази липса сочи на необоснованост на правните изводи и представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложеното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се провери отново редовността на исковата молба, с оглед на която да се очертае и предметът на спора. Водим от изложеното, Върховният административен съд