Решение № 382 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2012 г.

Решение № 382 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Аврамов и Тома Стефанов Желински, гр. Асеновград, чрез проц. си представител адв. Владимир Кънчев, против Решение № 2509/28.10.2011 г., постановено по адм. д. № 3343/2009 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Димитър Георгиев Аврамов, Георги Василев Петров и Тома Стефанов Желински против Решение № 4-39 на ОбС - гр. Бяла, в частта му, с която е одобрен ПУП - ПРЗ на ЗКВО "Чайка" - землище на гр. Бяла като е искано прогласяване на нищожността му поради липса на материална компетентност на органа, постановил решението и в условията на евентуалност са изложени съображения за материалната му незаконосъобразност. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна в частта й досежно искането за нищожност и е прекратил производството по исканото за отмяна на решението на ОбС като незаконосъобразно поради просрочие. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Направеното от АС Варна легално тълкуване настоящата инстанция споделя. Безспорно е, че делото е било прекратявано от решаващия съд и върнато от ВАС на АС Варна за продължаване на процесуалните действия с указание за приложимост нормата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ. С оглед на събраните по делото доказателства, обаче, е установено, че се касае за площ от 107 хектара, която към момента на постановяване на атакувания административен акт е земеделска земя, не е била урегулирана с предходен план. След като предмет на плана е цяла територия, която към момента на одобряването му не е притежавала статут на урбанизирана, по отношение на урегулирането й е неприложима разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ. Принципът при определяне на материалната компетентност за одобряване на ПУП е посочен в чл. 129, ал. 1 ЗУТ, докато чл. 128, ал. 3 ЗУТ определя изключенията от него. Затова материално компетентен да одобри ПУП - ПРЗ на ЗВКО "Чайка" е бил ОбС - гр. Бяла. По отношение на искането за отмяна решението на ОбС - гр. Бяла е изтекъл преклузивният срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за упражняване на право на жалба. От момента на обнародване в ДВ на решението по чл. 129, ал. 1, изр. 1 ЗУТ /обн. ДВ бр. 65/2003 г./ тече и преклузивният срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за оспорването му с искане за отмяна на акта, който срок в случая е изтекъл още през м. февруари 2004 г. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав