Решение № 10781 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13575/2016 г.

Решение № 10781 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13575/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационни жалби на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район и на Н. С. С. срещу Решение № 1485/01.11.2016 г. на Административен съд - Б. по адм. дело № 918/2015 г., с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-142/10.11.2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, отхвърляща оспорването на Б. Н. И. и В. С. И. против Разрешение за строеж № 266/07.08.2015 г. на главния архитект на община Б. за "Монтаж на инсталация за топлинна енергия с обща инсталирана мощност до 30 kW" към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.127.1 по КК на гр. Б., с възложители Н. С. С., С. П. С. и В. П. С.

От ответниците Б. Н. И. и В. С. И. са на становище за неоснователност на жалбите, С. П. С. и В. П. С. не вземат участие в касационното производство, главният архитект на община Б. изразява позиция за основателност на жалбата на началника на РДНСК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Атакуваното съдебно решение е правилно по крайния си правен резултат.

1. Инсталацията, предмет на разрешението за строеж, е била изградена преди издаването му. Този факт не е обект на спор между страните и следва от твърденията на самата касаторка Стоичкова (изявлението й е, че "парното" е изградено през 2007 г. и се е ползвало до началото на 2013 г.), установим е дори от становищата на инженер-конструктора и инженера по ОВКХТ от 18.05.2015 г., въз основа на които е разрешен строежа, потвърден е по същество и от приетата в производството пред административния съд съдебно-техническа експертиза (с оглед констатациите на експертите от проверката на място относно монтирания в мазето на семейство С. водогреен котел, конкретните технически параметри при свързването му с комина и др.). Данни фактически изградената инсталация да е била разрешена с акт на административния орган не са налице, нито се твърдят от титулярите на РС.

1. Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно ЗУТ- чл. 148, ал. 1 от закона. Нормата установява основен принцип за допустимостта на строителството, разграничава етапите на проектиране и строителство и очертава задължителната последователност при осъществяването им. Издаването и влизането в сила на одобряващ строителството акт е предпоставка за започване на дейността по реализирането му и определя правомерността на строежа.

1. Строежът е шеста категория - чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, попада в обхвата на обектите по чл. 147 от закона и за него е било дължимо издаването на РС, макар и без одобряване на инвестиционни проекти, а изграждането му при липсата на разрешение го квалифицира като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. След като не е предвиден в нарочен одобряващ акт, той е "нов" по смисъла на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, уреждаща абсолютна забрана за издаване на РС докато съществуващият незаконен строеж не бъде премахнат или узаконен. Следователно обект на разрешение може да бъде само строеж, който предстои да бъде изграден, т. е. "бъдещ", каквото качество конкретният строеж не притежава. РС не е средство за "узаконяване" на неразрешени по реда на ЗУТ строежи. Противното виждане би открило пътя за заобикаляне на закона чрез постигането на забранен от него резултат.

1. С оспореното пред началника на РДНСК разрешение е нарушена забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ и е накърнен гарантирания с нея основен принцип на закона. Порокът на волеизявлението е от материалноправен характер - чл. 146, т. 4 и 5 АПК, и съществен. В разглежданата хипотеза е въобще недопустима възможността за одобряване на строителството на нито едно от регламентираните в ЗУТ основания. Следващото от тежестта на нарушението противоречие с правопорядъка е в степен, изключваща въобще настъпването на разпоредените с позитивния административен акт правни последици и затова обуславя незаконосъобразността му при съответстващата форма на нищожност.

1. а. Констатираното основание за недействителност на РС не е припознато нито от контролния орган по чл. 216, ал. 2 ЗУТ, нито от административния съд. В потвърдителната заповед и отменящото я съдебно решение изследването е ограничено до необходимостта от съгласието на етажните собственици за изграждане на инсталацията. При нищожността на РС обсъждането на хипотезите по чл. 185, ал. 1 ЗУТ е безпредметно - дори и съгласието на собствениците да е дължимо, но да не е дадено, актът би бил отменяем.

б. Оспорената пред първостепенния съд заповед е незаконосъобразна, макар и на различно от възприетото основание. Служебната проверка по чл. 168, ал. 2 вр. ал. 1 АПК не е установила нищожността на РС и поради необявяването й съдебното решение в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. При липсата обаче на касационна жалба от насрещните страни - чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, решението не може да бъде заместено с друго по същество, което да прогласи нищожността на РС. Д. съдът е отменил заповедта и потвърденото с нея разрешение, решението съответства на закона по резултата си, като прилага правните последици от незаконосъобразността и на двата акта.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба на органа, издал отменената от АС - Б. заповед, е предпоставка за присъждане на платеното и заявено в срок от насрещните страни адвокатско възнаграждение от 600 лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение