Решение № 7281 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1954/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. К. Й. от гр. Враца, чрез представител по пълномощие адв. С. Паров от Адвокатска колегия Пловдив против Решение 37/08.01.2025 год., постановено по административно дело 659/2024 год. по описа на Административен съд Враца. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По мнение на оспорващия, съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, като е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Оспорен е извода на съда, че лекия автомобил Ситроен с рег. [рег. номер], собственост на жалбоподателя е бил паркиран пред вход/изход на гараж, което правило невъзможно излизането на друг автомобил. Направено е позоваване на приложения по делото снимков материал (общо 5 бр. снимки), от който е видно, че процесния автомобил не е паркиран пред гаража на излизащия автомобил, за да прави невъзможно излизането му, а е паркиран от другата страна на улицата, на пътното платно, в непосредствена близост до тротоара. Твърди се също, че автомобила на жалбоподателя е паркиран правомерно, т.е. не е пред вход или изход на гараж, а на платното за движение, на отсрещната страна на гаража, поради което приложената принудителна административна мярка се явява незаконосъобразна. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, по силата на което да се отмени оспорената принудителна административна мярка (ПАМ). В допълнителна молба е заявено искане за даване ход на делото в отсъствие на касационния жалбоподател и неговия процесуален представител. Заявено е искане за отмяна на съдебното решение и потвърдената с него ПАМ. Заявено е и искане за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представена е и писмена защита по съществото на спора. Ответникът младши инспектор М. Стоянов старши полицай в сектор Общинска полиция Пловдив към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР Пловдив представя писмена молба-становище, в която заявява неоснователност на оспорването и формулира искане за потвърждаване на приложената ПАМ. Прави възражение за намаляване на претендираните разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени, а по същество да се отмени и процесната ПАМ, като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд Враца е отхвърлил жалбата на Р. К. Й. против ПАМ, изразяваща се в принудително преместване на неправилно паркирано на територията на гр. Пловдив ППС л.а. Ситроен с рег. [рег. номер], приложена спрямо оспорващия на 27.09.2024 год. от служител на ОДМВР Пловдив. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел за установено от фактическа страна следното: След анализ на приложената по делото административна преписка, съдът е установил наличието на докладна записка, изготвена от М. Стоянов старши полицай в сектор Общинска полиция Пловдив , от която се установява, че на 27.09.2024 год. в 08.50 часа на [улица] срещу [номер] Гараж в гр. Пловдив, на основание чл. 171, т. 5, б. б , б. в от ЗДвП е репатриран автомобил марка Ситроен с ДК [рег. номер]. Като основание за репатрирането, в докладната записка е записано паркиран пред вход/изход на гараж, като прави невъзможно излизането на автомобил марка Сузуки с рег. [рег. номер], собственост на Х. В. Г.. Вписано е, че посещението е по сигнал на ОДЧ (Оперативна дежурна част). По делото като част от административната преписка са били приложени и още ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за дата 27.09.2024 год. от 08.00 часа до 08.00 часа, в която е отразено участъка и времето на изпълнение на ППД от служителя М. Стоянов. Приложен е и снимков материал (общо 5 бр. цветни снимки), относно паркирането на автомобила на посочената дата 27.09.2024 год. Към административната преписка са приложени и Заповед 23ОА-3148/08.12.2023 год. на Кмета на община Пловдив, от която е видно, че са определени поименно държавни служители от сектор Общинска полиция - Пловдив към отдел Охранителна полиция при ОДМВР - Пловдив, които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, като под 30 фигурира - младши инспектор М. Стоянов старши полицай. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената ПАМ е постановена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма - валидна в условията на устното й постановяване по чл. 59, ал. 3 от АПК, като при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на постановената ПАМ, съдът е приел, че посоченото нарушение е паркирането на автомобила пред вход/изход на гараж, което прави невъзможно излизането на друг автомобил. В този смисъл е обоснован извод за приложимост на основанието за репатриране на неправилно паркираното МПС, по реда на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП. В резултат на извършен анализ на доказателствата по делото, в т.ч. приложения снимков материал, съдът е приел, че процесният автомобил е паркиран пред вход/изход на гараж, което прави невъзможно преминаването на другите участници в движението по процесната улица. Развити са доводи, че паркирането по този начин на лекия автомобил изпълва състава на третата хипотеза на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, поради което обжалваната ПАМ е законосъобразно приложена. В съответствие с така формираните мотиви, първоинстанционният административен съд е приел оспорването за неоснователно, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. В приложената по делото и цитирана от първоинстанционния административен съд докладна записка е вписано, че процесната ПАМ е постановена на основание чл. 171, т. 5, б. б , в от ЗДвП. Индиция, относно точното правно основание за постановяване на ПАМ се съдържа и в съпроводителното писмо, с което органа е представил административната преписка, в което безпротиворечиво е посочено, че репатрирането е осъществено на основание чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП. Довод в подкрепа на извода, че процесната ПАМ е с правно основание чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, а не вписаната в докладната записка и б. в е факта, че в б. в на чл. 171, т. 5 от ЗДвП е предвидено прилагането на ПАП по отношение на ППС, без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи, какъвто процесният автомобил не е. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че за прилагане на посочената ПАМ са предвидени две отделни хипотези 1. По отношение на ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и 2. Когато ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай, от събраните доказателства, в т.ч. и от докладна записка от 27.09.2024 год. се установява, че репатрирането е извършено по устно разпореждане на М. Стоянов старши полицай в сектор Общинска полиция Пловдив . Правото му да произнесе това разпореждане се удостоверява от приложените по делото доказателства, в т.ч заповед на Кмета на Община Пловдив. В случая се твърди (видно от вписаното в докладната записка), че фактическото основание, обосновало постановяване на процесната ПАМ е обстоятелството, че автомобила на жалбоподателя - марка Ситроен с ДК [рег. номер] е паркиран пред вход/изход на гараж, като прави невъзможно излизането на автомобил марка Сузуки с рег. [рег. номер], собственост на Х. В. Г.. Така посоченото фактическо основание е изцяло възприето от първоинстанционния административен съд. Настоящият касационен състав не споделя този довод на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния административен съд. При формиране на този извод следва да се има предвид приложения по делото снимков материал (общо 5 бр. снимки), който по мнение на настоящия състав оборва извода на административния орган, възприет и от съда, че процесния автомобил е паркиран в нарушение на чл. 171, т. 5, б. б , предл. 2 от ЗДвП - създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Видно от приложените по административната преписка снимки се установява, че л.а. марка Ситроен с ДК [рег. номер] не е паркиран пред вход/изход на гараж, а на противоположната страна на улицата. В съответствие с правилата за движение по пътищата, лекият автомобил е паркиран в дясно на пътното платно по посока на движението в непосредствена близост до тротоара. От страна на административния орган не са ангажирани доказателства за наличие на забранителни пътни знаци (В27 или В28), указващи забрана за престоя и/или паркиране. Видно от приложения снимков материал, върху пътното платно, където е бил паркиран процесния автомобил липсва и положена пътна маркировка Начупена линия - М14, очертаваща площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства. Съобразявайки горните обстоятелства се обосновава извод, че въпросния автомобил е паркиран правомерно в съответствие с правилата за паркиране и престой на ППС. Противно на приетото от административния орган и от съда, видно от приложения снимков материал се обосновава извод, че не е налице съществен елемент от състава на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП. По начина по който е паркиран лекият автомобил Ситроен с ДК [рег. номер] нито се създава опасност, нито се прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Нещо повече, видно от снимките, находящи се на л. 26 и л. 27 от първоинстанционното дело, налице е достатъчно разстояние за безпроблемното и безопасно излизане на л.а. Сузуки с рег. [рег. номер] от гаража. В тази връзка, основателни са и доводите, обективирани в касационната жалба, че отново от снимковия материал е видно, че разстоянието между паркирания автомобил Ситроен с ДК [рег. номер] до края на пътното платно е достатъчно голямо, че позволява преминаването, в т.ч. и на репатриращия товарен автомобил. При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че не са налице материалноправните предпоставки на относимата разпоредба на чл. 171, т. 5, б. б , предл. 2 от ЗДвП, доколкото процесния автомобил не е паркиран по начин, по който създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. С оглед на това, приложената принудителна административна мярка се явява незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон. Като е формирал противен правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по силата на което да се отмени оспорената ПАМ. По делото е направено искане от касационния жалбоподател за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски по представен списък. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата от 2080,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса и 1 000,00 лева адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 70,00 лева държавна такса и 1 000,00 лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По отношение направеното от страна на ответника възражение за прекомерност, настоящия състав намира същото за бланкетно и неконкретизирано, поради което се явява и неоснователно. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,