Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7258/2017 г.

Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7258/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР- Сливен против решение № 781/04.05.2017 г., постановено от Административен съд- В. по адм. д. № 2222/2016 г. С обжалваното решение е осъдена ОД на МВР- Сливен да заплати на П. И. М. сума в размер на 450 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд С. по НАХД № 45/2016 г. Със същото решение ОД на МВР- С. е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 310 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване е, че съдът неправилно не е взел предвид възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Иска се изменение на решението чрез намаляване на размера на присъденото обезщетение. Ответникът - П. И. М. чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Според прокурора, от значение са обстоятелствата, че размерът на наложената с електронния фиш глоба е 100 лева, жалбата е разгледана в едно заседание, поради което изводът е, че делото е без правна и фактическа сложност и следва да се присъди минималния размер на адвокатско възнаграждение, предвиден в Наредбата за аналогичните случаи. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е установил, че електронният фиш, с който на ищеца е наложена глоба в размер на 100 лева, е отменен от районния съд - С.. Установено е, че по делото пред РС- С. жалбоподателят е представляван от адвокат, за който по делото са били представени доказателства за упълномощаването му, както и за заплатеното му адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Въз основа на изводите в ТР № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., прието съвместно между ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съдът е приел, че вредите, причинени от отменения електронен фиш могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Въз основа на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/16 г. съдът е приел, че изплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на НП, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съдът е приел, че искът е доказан, както по основание, така и по размер. Единственото оплакване на касатора е, че съдът неправилно не е уважил възражението му за завишеност на адвокатското възнаграждение, разходите за което се иска да бъдат обезщетени и е уважил исковата претенция в пълен размер. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява оплакването като неоснователно. Съдът е присъдил като обезщетение за понесената имуществена вреда точно толкова, с колкото е намален патримониума на ищеца в резултат на заплатеното от него за ангажираната адвокатска защита във връзка с обжалването на електронния фиш. Извън преценката на съда, разглеждащ иска по чл. 1 ЗОДОВ е въпросът, доколко обемът на оказаната правна помощ по основното дело ( образувано по жалбата срещу електронния фиш) съответства на заплатения адвокатски хонорар, чието обезщетяване е предмет на иска, тъй като този въпрос не е свързан с кумулативните предпоставки, които следва да са налице за уважаването на иска. Решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. С отговора на касационната жалба, ответникът е заявил искане за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство, но не представя доказателства за действително направени такива, поради което искането е неоснователно. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК