Решение № 1934 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7453/2012 г.

Решение № 1934 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7453/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив срещу решение № 846/17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 3242/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено по жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив решение № 1753/21.11.2011 г. на началника на същата митница за определена нова митническа стойност и във връзка с това са установени задължения за ДДС в размер на 6 022,89 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 06.08.2010 г. до окончателното погасяване на задължението по ЕАД № 10BG003000Н0120480 от 06.08.2010 г. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно е описана фактическата обстановка по делото и действията на митническия орган в административното производство. Касаторът поддържа доводи, че митническият акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд е правилен и установеното различие в документите се е отразило съществено върху митническия режим, което е довело и до разлика в размера на дължимите държавни вземания. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Садат" ООД срещу решението на митническия орган, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД - гр. Пловдив по подробни съображения в писмен отговор и писмени бележки, депозирани по делото от адв. Стоян Костов я оспорва с искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Пловдив не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Установено е по делото от първоинстанционният съд, че с ЕАД № 10BG003000Н0120480 от 06.08.2010 г. "Садат" ООД е внесъл от Турция крепирана хартия за направа на салфетки с нетно тегло 19035 кг. и код по ТАРИК 480 300 31 00 с декларирана обща фактурна стойност 7 195,23 евро. Изпращач (износител) на процесната стока е "Ekom Eczacibasi Dis Tic. A. S. " - Истанбул. Предвид спора между страните по делото, съдът е обсъдил представената при митническото деклариране на стоките фактура № ЕХ/10/5008668/1 от 03.08.2010 г. на стойност 7 195,23 евро, приемайки че това е декларираната митническа стойност от вносителя на основание чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г. Установената по линията на международното сътрудничество друга стойност на процесните стоки, съдът е приел, че в тежест на митническите органи е било да докажат, че посочената във фактура на износителя стойност е договорената. Съдът е приел, че договора между "Садат" ООД и "Ekom Eczacibasi Dis Tic. A. S. " - Истанбул не определя цената на стоката и съдържа общите условия, тъй като е договор с продължително във времето действие, но е уговорено между страните в чл. 7 от договора, че при заплащането ще се взема предвид изпратената от износителя фактура с условията на CRT (Carriage Paid). Относно представените по делото взаимно противоречащи се частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), изхождащи от изпращача на стоките и тези, представени от вносителя при митническото деклариране на стоките, съдът е приел, че в отговора на турските митнически власти не е посочено дали има каквото и да било плащане към турското дружество на цената на стоката в посочените износни митнически декларации. Затова съдът е приел, че липсват доказателства, че посочената цена в износните декларации е реално платената или подлежаща на плащане цена и в тази връзка съдът се е позовал на квитанция за плащане, изходяща от турското дружество, от която става ясно, че сумата от 7 195,23 евро е пълната стойност на фактурата. По отношение на прибавените от администрацията към митническата стойност транспортни разходи в размер на 1 343 лв. съдът е установил, че в оспореното пред него митническо решение не са посочени каквито и да било факти по отношение на това, въз основа на какви данни и доказателства е определена конкретната стойност на тези разходи, каква е дестинацията, за която е прието, че е осъществен транспорта, с какво транспортно средство е извършен. По отношение на представените от ответника доказателства, според съда те са по друга доставка и затова не ги е кредитирал. Въз основа на така установената фактическа обстановка и правните изводи на съда е прието, че оспореният митнически акт е незаконосъобразен и затова е отменен. Обжалваното решение е правилно постановено. В оспореният пред първоинстанционния съд митнически акт за определена нова митническа стойност и въз основа на това и допълнителни държавни вземания - ДДС и лихва, е прието, че тази стойност следва да се определи по чл. 32, § 1, б. "д" и "и" от цитирания регламент само въз основа на посочената в отговора на турските митнически власти по линията на международното сътрудничество фактура със същия номер, като тази представена и от вносителя при деклариране на стоката, но с друга завишена стойност 28 067,63 щатски долара (42 844,10 лв.). Наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях автоматично не означава, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената стойност. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи, за да направят и обоснован и законосъобразен извод коя е действително договорената стойност. При неизвършване на такава проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки, законосъобразни са изводите на съда, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че фактурата на износителя със завишената стойност е истинската, защото е първа издадена по време фактура. По логиката на митническите органи се поставя въпроса, ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли, че това е действителната стойност, а не по-високата, която е декларирал вносителят. Затова като е приел, че митническият акт не е мотивиран относно това защо се приема, че посочената от износителя е действително договорената стойност, правилно на това основание актът е приет за незаконосъобразен. Освен това следва да се отбележи, че в договора страните изрично са уговорили, че условието за доставка е CRT (Carriage Paid То), което означава, че продавачът заплаща навлото до местоназначението, а в случая това е гр. Пловдив, докато във фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - EXW (франко завода) Карамюрсел, което не е договорено от страните. Правилно съдът е установил относно транспортните разходи, че не е доказано, че такива са извършени по конкретната доставка, като се има предвид, че доказателствата, представени от митническата администрация касаят друга сделка. Неправилно административните органи са пренебрегнали издадената квитанция за плащане от износителя - турското дружество, в която фигурира декларираната от вносителя стойност на внесените стоки. Различията в частни документи, каквито са фактурите, без да се извърши последователна и задълбочена проверка, не може да обуслови автоматично извод, че една от тези фактури е истинска, а другата неистинска. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване и в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,