Решение № 4417 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2013 г.

Решение № 4417 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Гюнай Хюсмен, в качеството му на председател на Общинския съвет - гр. Исперих, Разградска област, срещу решение № 34 от 3.06.2013 г. постановено по адм. д. № 76/2013 г. по описа на Административен съд - Разград. В жалбата се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - и.д. кмет на Община Исперих, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд по оспорване на и. д. кмета на гр. Исперих е отменил като незаконосъобразни решения № 200 и № 201 по Протокол № 26 от заседанието проведено на 17.04.2013 г. на Общинския съвет - Исперих, Разградска област. С първото решение общинския съвет е отменил заповед № 410 от 10.04.2013 г. на кмета на община Исперих, с която последният е определил Невин Мехмед Скендер, да го замества в пълен обем и изпълнява функциите на кмет в периода 11.04.2013 г. до 3.07.2013 г. вкл. С второто решение общинският съвет е определил Нехире Бекир Юмер, зам. кмет на общината, да замества кмета на Община Исперих в негово отсъствие. Съображенията за това са били, че отменената заповед на кмета на общината, с която той е посочил лицето, което ще го замества през период, в който той няма да може да изпълнява задълженията си, е законосъобразна и издадена при условията на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА. Съдът е приел, че издаването й не противоречи и на разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на ОбщС Исперих, тъй като, в този текст липсвало изискване кметът да съгласува с общинския съвет издаването на тази заповед. По отношение на второто решение, съдът е посочил, че то е незаконосъобразно поради обстоятелството, че общинският съвет притежава пълномощия да определя кое лице ще замества кмета по време на отпуск, само когато последният не е определил заместник. В подкрепа на този извод, първоинстанционният съд подробно е обсъдил разпоредбите на чл. 39, ал. 3 и чл. 39, ал. 2 ЗМСМА. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Основното в конкретния случай е, че действително оспорените решения на общинския съвет подлежат на съдебен контрол т.е. оспорването от страна на кмета на общината е процесуално допустимо. Развитите оплаквания в касационната жалба в противната насока не може да бъде споделено. Това е така защото Общинският съвет е орган на местно самоуправление, а кметът на общината е сред изброените в чл. 19, ал. 3 от Закона за администрацията териториален орган на изпълнителна власт, поради което законодателят е създал механизъм за взаимен контрол върху издаваните от тези органи на власт актове. Решенията на общинския съвет по принцип могат да бъдат оспорени само по реда на чл. 45 от ЗМСМА от посочените в правната норма правни субекти, които са областният управител и кметът на общината, както и от прокурора. Общинският съвет на една община и нейният кмет не се намират в йерархическа подчиненост. Тъй като кметът на общината има за задължение да изпълнява решенията на общинския съвет е създаден механизмът на чл. 45 от ЗМСМА за оспорване на актове на общинския съвет от страна на кмета пред административния съд. Издателят на решението по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА и обстоятелството, че то е взето при изпълнение на управленски функции е достатъчно, за да е налице годен за оспорване акт на общинския съвет от страна на кмета на общината. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по т. д. № 20/007 г. на ОС на ВАС. С оглед на изложеното, явно касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,