Решение № 12759 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2009 г.

Решение № 12759 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решението от 20.02.2009 г. по адм. д. № 4862 от 2008 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Лариса Александрова Михайлова от София против решение № 26 от 23.07.2008 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 4911106798 от 16.05.2008 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, изр. 2 КСО, с което е отказано право на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. Против това решение на административния съд Лариса Александрова Михайлова е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, което е изложено в касационна жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на спора, но направената по този въпрос преценка на административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване не е формулирано в случая. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд е констатирал, че Лариса Александрова Михайлова (касаторката в това производство) е родена на 10.11.1949 г., че е освободена от учителска длъжност на 16.09.1999 г., че към тази дата касаторката има 25 години и 1 ден учителски осигурителен стаж и навършени 49 години, 11 месеца и 6 дни и не е работила на учителска или друга длъжност, че същата е подала заявление за отпускане на пенсия на 16.01.2008 г. При тези констатации административният съд е приел, че към датата на освобождаване от учителска длъжност (16.09.1999 г.) касаторката има 25 години и 1 ден учителски осигурителен стаж, но няма навършени 52 и 6 шест месеца, която възраст се изисква за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 5, ал. 1 ПЗР на КСО и по тази причина е потвърдил обжалваното разпореждане. Това становище на административния съд е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 НПОС, която е меродавна от 02.08.2003 г. право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност или от длъжност по ал. 2 са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби. Очевидно е, че преценката на правото на пенсия по § 5, ал. 1 и 4 ПЗР на КСО се извършва към датата на уволнение от учителска длъжност или от длъжност по чл. 19, ал. 2 НПОС и от тази дата се следи срока по чл. 94 КСО. Ако лицето не работи към датата на придобиване право на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО или е осигурявано и по друго правоотношение и в този случай правото на пенсия по § 5, ал. 1 или 4 ПЗР на КСО се преценява към датата на освобождаване на лицето от учителска длъжност, а не към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията. След като към датата на уволнение от учителска длъжност касаторката не е навършила 52 години 6 месеца - възраст, не отговаря на условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание. Без значение е обстоятелството, че лицето отговоря на условията към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия при условията на § 5, ал. 1 и 4 ПЗР на КСО. Няма пречка касаторката отново да подаде заявление за отпускане на пенсия на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, но преди това е необходимо да е заемала учителска длъжност или приравнена към учителската, от която да бъде освободена като е без значение вида на трудовия договор, по който е работила, дали е срочен, в това число и по заместване или безсрочен. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,