Решение № 6200 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6501/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по ДВЕ касационни жалби .Първата от тях е подадена от Специализирана прокуратура , чрез административния ръководител, против решение 1847/21.03.2022 г., постановено по адм. д. 6864/2020 г. на Административен съд София град/АССГ/ , с което е отменено решение ЛДЖ -19-11 от 13.05.2020 г. , по т. 3 на Инспекторат към Висшия съдебен съвет/ ИВСС/, с която е оставена без уважение жалбата на Б. Е. П. срещу Специализирания наказателен съд и Специализирана прокуратура за нарушение при обработване на личните й данни. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. С определение от 06.11.2023г. , съдът съобразявайки, че с преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /ДВ,бр.32/2022г.-,в сила от 28.07.2022г./- § 43 е предвидено закриване на Специализираният наказателен съд и Специализираната прокуратура и на основание §59 с.з. като техни правоприемници са конституирани Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура. Втората касационна жалба е подадена от ИВСС също против решение 1847/21.03.2022 г., постановено по адм. д. 6864/2020 г. на Административен съд София град/АССГ/ , с което е отменено решение ЛДЖ -19-11 от 13.05.2020 г. , по т. 3 на Инспекторат към Висшия съдебен съвет/ ИВСС/, с която е оставена без уважение жалбата на Б. Е. П. срещу Специализирания наказателен съд и Специализирана прокуратура за нарушение при обработване на личните й данни. Твърди се в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответната страна- Софийски градски съд , чрез процесуален представител не оспорва касационните жалби. Съображения излага в писмен отговор. Ответната страна Б. Е. П. , чрез процесуални представител- адв. Кашъмов оспорва касационните жалби като неоснователни. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими . Разгледани по същество, са неоснователни. С решение ЛДЖ -19-11 от 13.05.2020 г. на Инспекторат към Висшия съдебен съвет, постановено в производство по реда на чл. 38в, вр. чл. 17а, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ в т. 3 оставя без уважение жалбата на Б. Е. П. и Д. П. И./рег. с вх. 23433/ 22.07.2019г./ срещу Специализирания наказателен съд/СНС/ и Специализираната прокуратура/СП/- като структури с право на достъп до лични данни при администратора- Прокуратура на Република България, в частта за нарушение на чл.45,ал.2 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ при обработване на личните данни, съдържащи се в обвинителния акт, в протоколите от съдебните заседания и ВДС като неоснователна. За да постанови решение 1847/21.03.2022 г., съдът е приел, че оспорения акт е приет от компетентен орган, при спазване на установената форма , но при издаването му в частта по т.3 са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Съдът е приел за безспорно по делото, че производството пред ИВСС е проведено по две жалби- на Б. П. и Д. И. с оплаквания за нарушения при обработване на личните им данни във връзка с НОХД 2617/ 2018г. по описа на СНС. Очертан от съда и предметът на съдебното производство , а именно фактите и изводите във връзка с разпространението на обвинителния акт по наказателното дело и двадесет протокола от съдебните заседания с незаличени лични данни; както и извадки от веществени доказателствени средства/ВДС/- сканирани копия на специалните разузнавателни средства/СРС/ - публикувани в интернет пространството. Обобщаващият извод на първоинстанционния съд е , че е допуснато обработване на лични данни на жалбоподателката под формата на разкриване чрез предаване и разпространение , не попадащо в изключенията по чл.42,ал.2 от ЗЗЛД. Решението на АССГ е правилно. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Обосновано и след цялостен задълбочен анализ на доказателствения материал и приложимото материално право, съдът е достигнал до правилния извод, че при обработване личните данни на лицето нарушена императивната норма на чл. 42,ал.2 от ЗЗЛД- допуснато е обработване личните данни на Б. П. съдържащи се в обвинителния акт на соченото по горе наказателно дело и в протоколите на проведените съдебни заседания чрез разкриване, предаване и разпространение. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че СНС и СП като администратори на лични данни е следвало да установят и докажат пред надзорния орган /ИВСС/,че са обработвали данните събрани за целите на наказателното производство с подходящо за целта ниво на сигурност и защита. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касаторите нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна Б. Е. П. е представлявана от адвокат в съдебното производство, предвид заявената претенция и на основание чл.38,ал.2 , във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - ИВСС следва да бъде осъден да заплати на адвокат Кашъмов сумата 1000 лева възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение