Решение № 9119 от 2.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив и от Кооперативно предприятие "ЕТА РИК" ЕООД, гр. Казанлък срещу решение 521 от 29.12.2022 г. по адм. д. 419/2022 г. по описа на Административен съд- Стара Загора. Касаторът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив, чрез гл. юрк. Бъчварова оспорва решение 521 от 29.12.2022 г. по адм. д. 419/2022 г. по описа на Административен съд- Стара Загора, в частта с която по жалба на КП "ЕТА РИК" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16002421004879-091-001/07.03.2022 г. издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 215/25.05.2022 г. на Директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта, с който на дружеството са определени допълнителни задължения по реда на ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от дружествата М-ТРЕЙД 94 ЕООД и КСИ ООД за разликата от 7 670. 60 лв. до 18 668, 60 лв. и прилежащи лихви за разликата от 3552. 07 лв. до 8 696, 59 лв. Касаторът твърди, че съдебното решение в обжалваната част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът в подробно изложение навежда доводи за нереалност на доставките по фактурите, издадени от М-ТРЕЙД 94 ЕООД и КСИ ООД. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Кооперативно предприятие "ЕТА РИК" ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на същата. Касаторът Кооперативно предприятие "ЕТА РИК" ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Маркова оспорва решение 521 от 29.12.2022 г. по адм. д. 419/2022 г. по описа на Административен съд- Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу /РА/ Р-16002421004879-091-001/07.03.2022 г, издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 215/25.05.2022 г на Директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта, с която на дружеството са определени допълнителни задължения по реда на ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 7 670. 60 лв. - главница и 3552.07 лв. прилежащи лихви. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда относно липсата на реалност на доставките по фактурите издадени от М-ТРЕЙД 94 ЕООД и КСИ ООД. Иска се отмяна на решението в посочената част и отмяна на РА в посочената му част като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, като приема, че касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) е основателна, а касационната жалба подадена от Кооперативно предприятие "ЕТА РИК" ЕООД неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Стара Загора е бил Ревизионен акт Р-16002421004879-091-001/07.03.2022г, издаден от Т. Петкова - възложил ревизията и В. Калоянова ръководител на ревизията, органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 215/25.05.2022 г. на Директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 668, 60 лв. с прилежащи лихви 8 696, 59 лв., по фактури, издадени от "М-ТРЕЙД 94" ЕООД и "КСИ" ООД С оспорваното пред настоящата инстанция решение Административен съд Стара Загора е отменил частично по жалба на КП "ЕТА РИК" ЕООД Ревизионен акт /РА/ Р-16002421004879-091-001/07.03.2022 г, издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 215/25.05.2022 г на Директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта, с който на дружеството са определени допълнителни задължения по реда на ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от дружествата М-ТРЕЙД 94 ЕООД и КСИ ООД за разликата от 7 670. 60 лв. до 18 668, 60 лв. и прилежащи лихви за разликата от 3552. 07 лв. до 8 696, 59 лв. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. За да постанови съдебният акт административният съд е стигнал до извод, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на обосноваността и материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли частично жалбата, първоинстанционния съд е приел, че по отношение на фактура 287/30.05.2017 г. с данъчна основа 9 891, 00 лв. и ДДС 1 978, 20 лв. с издател М-Трейд 94" ЕООД и по фактури 594/25.07.2017 г. с данъчна основа 10 165, 00 лв. и ДДС 2 033, 00 лв. и 631/30.08.2017 г. с данъчна основа 18 297, 00 лв. и ДДС 3 659, 40 лв. с издател "КСИ" ООД не са налични каквито и да е документи обуславящи реалност на доставките. Поради липсата на съпътстващи документи и липсата на яснота относно механизмът на доставките, съответно реалното предаване на стоките по тези три фактури, съдът е стигнал до извод за липса на реално осъществени доставки по посочените фактури. От друга страна първоинстанционният съд е приел, че по отношение на фактури 249 от 07.04.2017 г и 285 от 23.05.2017 г. с доставчик "М-Трейд 94" ЕООД, както и по отношение на фактура 595/02.08.2017 г. с доставчик "КСИ" ООД се доказва реалност на доставките. За да стигне до този извод съдът е съобразил, че по делото са налични приемо-предавателни протоколи за предаване на стоките от доставчиците на получателя. Съобразено е и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, от което е установено съответствие между издадените фактури от посочения доставчик и приемателно - предавателните протоколи. Административният съд се е позовал на практиката на СЕС и е приел, че законът не предпоставя правото на данъчен кредит за получателя от материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика - прекия и/или предходните такива. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив: Правилно административният съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка и е стигнал до правилен извод, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Правилно административният съд е приел, че доставките по фактури 249 от 07.04.2017 г и 285 от 23.05.2017 г. с доставчик "М-Трейд 94" ЕООД, както и по отношение на фактура 595/02.08.2017 г. с доставчик "КСИ" ООД са реално извършени. Видно от доказателствения материал още в хода на ревизионното производство са представени приемо-предавателни протоколи към всяка една от посочените фактури. От представените документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което фактурите са осчетоводени и е налице извършено плащане, се установява, че договорените доставки на стоки и услуги са действително извършени. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК от процесуалния представител на приходната администрация в съдебното производство и това не е взето в предвид и от решаващия съд. При неоспорването на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание у Кооперативно предприятие "ЕТА РИК" ЕООД за нея, приходните органи не са установили и като е потвърдил направените в ревизионния акт констатации за недоказаност на реалността на фактурираните доставки съдът е постановил неправилно решение. Недоказан е и извода на приходната администрация за липса на доказателства за последващо влагане на доставките в икономическа дейност на ревизираното лице. По касационната жалба на Кооперативно предприятие "ЕТА РИК" ЕООД: В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че по фактурите фактура 287/30.05.2017 г. с данъчна основа 9 891, 00 лв. и ДДС 1 978, 20 лв. с издател М-Трейд 94" ЕООД и по фактури 594/25.07.2017 г. с данъчна основа 10 165, 00 лв. и ДДС 2 033, 00 лв. и 631/30.08.2017 г. с данъчна основа 18 297, 00 лв. и ДДС 3 659, 40 лв. с издател "КСИ" ООД не са налице доказателства за реалното извършване на доставките. За да има осъществена доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което иска приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. В настоящия случай решаващия състав е извършил именно такава преценка на представените по делото доказателства. Доказателствената тежест за установяване реалност на доставките е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава всички необходими документи за получаване на посочените стоки и услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка правилно административният съд е съобразил липсата на документална обусловеност на извършените по посочените фактури доставки. С оглед изложеното решението като правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при липсата на претенция от двете страни в качеството им на ответник за присъждане на разноски по делото, такива не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд