Решение № 433 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010 г.

Решение № 433 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 247 от ГПК и чл. 248 от ГПК и е образувано въз основа на постъпила молба с вх. № 6378 от 7.07.2011 г., подадена от Д. С. К. - касатор по делото, в която се съдържат две искания. Първото искане на молителката е да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 769 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 1332/10 г. на ВКС - досежно размера на присъдената сума, която вместо посочената от съда 1 800 лв. - счита, че следва да бъде 2 425.50 лв. Второто искане е за изменение на същото решение в частта му за разноските, като ответната страна бъде осъдена да заплати вместо определената от съда сума от 310 лв. - сумата от 2 348 лв., съобразно представения от нея списък на разноските. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направените искания, след изпълнение на процедурата по чл. 247, ал. 2 от ГПК и чл. 248, ал. 2 от ГПК, прецени, че е необходимо разглеждането им в открито съдебно заседание, за да бъде дадена възможност на страните да вземат отношение по посечените от съда като съществени факти: В съдебно заседание страните не се явяват. Молителката се представлява от процесуален представител, който поддържа молбата. Ответната страна - [фирма], представлявано от собственика Б., не се явява, не се представлява и не взема становище по направените искания. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направените искания, след справка по материалите на делото и съобразно закона, намира следното: По искането с правно основание чл. 247 от ГПК: Настоящата молителка Д. С. К. е предявила иск с правно основание чл. 228 от ЗЗД в размер на 1 800 лв. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 162 лв. С определение в съдебно заседание от 9.06.2009 г. - В. е допуснал на основание чл. 116 от ГПК (отм.) изменение на предявения иск от 1 800 лв. на 2 425.50 лв., представляващо обезщетение за пропусната полза в размер на възможния наем за времето от 10.05.2006 г. до 30.07.2007 г. Като евентуален е предявила и иск по чл. 236, ал. 2 от ГПК. Районният съд отхвърлил главния и частично уважил евнтуалния. В. съд обезсилил решението и прекратил производството в частта относно иска с правно основание чл. 236 от ГПК и потвърдил решението в частта, в която бил отхвърлен иска с правно основание чл. 228 от ГПК. При първоначалната касация - след като допуснал такава по въпроса дали е налице изменение на иска или с предявяването на така наречения "евентуален иск"се е целяло допълване и уточняване на първоначалния иск -ВКС със свое решение № 473 от 1.06.2010 г. по гр. д. № 1537 по описа за 2009 г. - частично е оставил в сила въззивно решение № 235/30.06.2009 г. по в. гр. д. № 258/09 г. на Великотърновски окръжен съд/по исковете с правно основание чл. 232, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/ и е отменил същото в частта, в която се претендира заплащане на 1 800 лв., обезщетение за ползването на недвижим имот - предмет на договор за наем, за времето от 10.05.2006 г. до 30.07.2007 г., ведно с лихва за забава от 3.08.07 г. и е върнал делото за ново разглеждане в тази част. В. съд е отменил решението на ПРС и е уважил иска до размер на 900.90 лв. С настоящето решение/чиято поправка се иска/ - ВКС е приел, че искът е основателен до размер на 2 102.10 лв., но го е уважил до 1 800 лв., защото това е размерът, до който е отменен въззивния акт и делото е върнато за ново разглеждане. Преценено е, че спорът може да се разгледа само в рамките на отменителното решение. При тази хронология на фактите - следва извод за неоснователност на молбата за поправка на допусната грешка при постановяване на решение № 769 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 1332/10 г. на ВКС. Това е така, защото под очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК се разбира всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Твърденията за допуснати нарушения на закона - не могат да бъдат квалифицирани като очевидни фактически грешки и по този ред не е възможно да се променя съдържанието на вече постановения съдебен акт. В хипотеза, в която е налице частична отмяна на постановен въззивен акт и връщане за ново разглеждане - съдът може да се произнася само и единствено в посочените от касационната инстанция рамки. С оглед гореизложеното - настоящият съдебен състав намира, че искането в подадената молба с вх. № 6378 от 7.07.2011 г. - се съдържа и искане за поправка на допусната грешка в решение № 473 от 1.06.2010 г. по гр. д. № 1537 по описа за 2009 г., което налага изпращане на материалите по делото за преценка на предпоставките по чл. 247 от ГПК на постановилия това решение състав. По искането с правно основание чл. 248 от ГПК: С решение № 769 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 1332/10 г. - ВКС е присъдил само направените пред втората касационна инстанция разноски от 310 лв. Страната обаче е направила искане за присъждане на всички направени по делото разноски, като е представила и списък. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78 от ГПК - допълнително следва да бъдат присъдена сумата от 1 410 лв., включваща направените пред първата инстанция разноски от 480 лв./от които изплатено адвокатско възнаграждение-300 лв. и експертизи - 180 лв./, пред въззивната инстанция - 290 лв./от които изплатено адвокатско възнаграждение - 210 лв. и експертизи-80 лв./, пред първата касационна инстанция държавна такса - 30 лв., пред въззивната инстанция - 250 лв. за адвокатско възнаграждение и пред настоящата инстанция останали неприсъдени 360 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение