Решение № 4643 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4360/2016 г.

Решение № 4643 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4360/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Касационно производство e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето ЗЗ/. Образувано е по касационна жалба на "П." ЕООД, представлявано от управителя срещу решение № 15/5.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1918/2015 г. по описа на Административен съд - В.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Експертно решение № 0244/22.05.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по психични болести като незаконосъобразно и да се потвърди Експертно решение № 478/9.02.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания гр. В., с което са отменени болнични листове № № 6672833 Е20140937249 и Е20140937288, издадени на Т. С. И.. Претендират се сторените съдебно - деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - Директор на ТП на НОИ - В. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Т. С. И. не взема становище по касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "П." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., срещу Експертно решение № 0244/044/22.05.2015 г. на Н. Е. лекарска комисия, специализиран състав по психични болести гр. С.. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че между страните не се спори, а и се установява от представения Трудов договор № 36/2.11.2013 г., че касатора и ответника са били в трудовоправни отношения, като при постъпването си на работа И. е представила удостоверение за здравното си състояние, от което е видно, че е клинично здрава. Не се спори и се установява от Заповед № 12/29.12.2014 г., че трудовото правоотношение между Т. С. И. и дружеството-жалбоподател е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина за периода 29.11.2014 г. - 9.12.2014 г. На 16.12.2014 г. на Т. И. е издаден Болничен лист № 6672833 с диагноза "остра стресова реакция - F43.0" и отпуск за временна неработоспособност за периода 15.12.2014 - 28.12.2014 г. от д-р П. М.. На 5.01.2015 г. е издаден Болничен лист № Е20240937249 със същата диагноза и отпуск за периода 29.12.2014 - 12.01.2015 г. от д-р Чакалова и д-р Бъчварова. На 14.01.2015 г. е издаден Болничен лист № Е20140937288 със същата диагноза и отпуск за периода 13.01.2015 - 15.01.2015 г. от д-р Чакалова и д-р Бъчварова. Болничните листове са оспорени от работодателя на Т. И. с жалби от 6.01.2015 г., 19.01.2015 г. и 29.01.2015 г. пред ТЕЛК при ДКЦ "Св. Марина" ЕООД гр. В. в срок. С Експертно решение № 478/019/09.02.2015 г. ТЕЛК за Общи заболявания I състав при МБАЛ "Св. Анна" гр. В. е отменил болничните листове. За да постанови този резултат ТЕЛК е приела, че заболяването "остра стресова реакция" е с продължителност няколко часа до три дни максимум, след което отшумява. Решението на ТЕЛК е оспорено от Т. С. И. пред НЕЛК гр. С.. С Решение 0244/044/22.05.2015 г. оспореното Решение № 478/019/09.02.2015 г. ТЕЛК за Общи заболявания I състав при МБАЛ "Св. Анна" гр. В. е отменено. За да постанови този резултат НЕЛК е приела, въз основа на извършен преглед на Т. И. и посочените в болничните листове обективни наблюдения, че състоянието на пациента следва да се квалифицира като "Разстройство в адаптацията, суицидни мисли", което оправдава срока на отпуска за временна неработоспособност. НЕЛК е посочила, че е допусната грешка при посочване на диагнозата. При постановяване на процесния съдебен акт, първоинстанционният съд приема, че оспореното Решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, след проведено оспорване на болничните листове по реда и в сроковете, предвидени в чл. 112 от ЗЗ. Констатирано е, че в същото са изложени достатъчно ясни мотиви, поради което съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, влечащи прогласяване на нищожността му или отмяната му. Обоснован е извод, съобразно който при издаването на болничните листове не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение по чл. 6, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Мотивирано, че болничният лист от 16.12.2014 г. е за периода 15.12.2014 - 28.12.2014 г. и е в съответствие с чл. 6, ал. 4 от НМЕ, в който е предвидено, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от НМЕ. Изведено е, че другите два болнични листове - № № Е20240937249/05.01.2015 г. и Е20140937288/14.01.2015 г. попадат в предвиденото в чл. 9, ал. 1, изр. 5 и 6 от Наредбата за медицинската експертиза, съобразно които изключение /от правилото по чл. 9, изр. 1/ се допуска и в случаите, когато болничният лист е продължение, а според шестото изречение, в тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето. Прието е, че конкретният случай попада в посоченото изключение, тъй като болничният лист е продължение и първия ден на временната неработоспособност по този лист е определен от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предходния болничен лист. В първоинстанционното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението по която, като неоспорено от страните е прието и приложено като доказателство по делото. От заключението на вещото лице, прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че реакциите на стрес и разстройства в адаптацията са разделят в три групи: F43.0 - Остра стресова реакция; F43.1 - Посттравматично стресово разстройство, F43.2 - Разстройства в адаптацията. Вещото лице е посочило, че разстройството в адаптацията настъпва до 1 месец след стресовото събитие и продължителността му не надвишава 6 месеца. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че острата стресова реакция би трябвало да отзвучи до 10 дни с медикаменти, а в случай, че не отзвучи диагнозата, която следва да се постави е "контрахирана депресивна реакция". Посочило е че тези заболявания се кодират с код F43., като се поставят допълнителни цифрови обозначения, с оглед състоянието на пациента. Вещото лице уточнява, че при поставяне на диагноза за психиатрично заболяване се провеждат стандартни тестове, въз основа на които се поставя диагноза и назначава лечение. В заключение, съотнасяйки релевантната правна рамка към установената фактическа обстановка съдът приема, че по делото са налице достатъчно данни въз основа на които да се направи извод, че лицето не е можело да работи поради здравословното си състояние, т. е. че е било в състояние на временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НМЕ за периода на обжалваните болнични листове. Предвид гореизложеното е намерено, че експертното решение на НЕЛК е правилно. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Въз основа на доказателствата по делото и назначената съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ съдът правилно е приел, че ЕР на НЕЛК е законосъобразно. Същото е постановено от състав по психични болести, съгласно водещата диагноза, посочена в експертно решение на ТЕЛК № 478 от 9.02.2015 г. В рамките на своите законови правомощия НЕЛК е извършила проверка на оспореното от Т. И. ЕР на ТЕЛК, и след като е констатирала нарушения на законови и подзаконови нормативни разпоредби при издаването на това експертно решение, го е отменила, и действайки като инстанция по същество, се е произнесла по болничните листи. Установено е по безспорен и категоричен начин, че диагнозата посочена в болничните листове отразява реалното състояние на освидетелстваното лице. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ се изисква ЛКК да вземат решения по здравословното състояние и работоспособността на лицата след задължителен клиничен преглед. При издаването на болничните листове не е допуснато нарушение по чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. В Л. А. картон на пациентката са отразени посещенията при специалистите, извършените прегледи, здравословното състоянието, диагнозата и назначеното лечение. Обективното здравословно състояние и поставените диагнози са отразени и в представените амбулаторни листи. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинската експертиза е видно, че Т. И. към датата на издаване на болничните листове е страдала от "остра стресова реакция", което състояние не е отшумяло, поради което е поставена диагноза "адаптивно разстройство, протрахирана депресивна реакция". От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че състоянието на пациентката, което НЕЛК е приела "Разстройство в адаптацията" изисква комплексно лечение, като клиничната симптоматика може да има продължителност до 6 месеца или до 2 години. Обоснован е направения от съда извод, че са налице достатъчно доказателства, че лицето е било в състояние на временна нетрудоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НМЕ за периода на оспорените болнични листове. Предвид горното, като е отхвърлил жалбата на "П." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., срещу Експертно решение № 0244/044/22.05.2015 г. на Н. Е. лекарска комисия, специализиран състав по психични болести гр. С., Административен съд - В. е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,