Решение № 16352 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12473/2013 г.

Решение № 16352 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12473/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град, против решение № 4805/12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4940/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № РО-278/08.05.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответната страна по касационната жалба - Деница Ламбова Кючукова от гр. София, оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Деница Ламбова Кючукова решение № РО-278/08.05.2013 г. на директора на СУСО, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 8812036554-881203/6/18.01.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и е върнал преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за произнасяне по молбата на Деница Кючукова и продължаване изплащането на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съобразно мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е прекратено изплащането на наследствената пенсия на Деница Кючукова, считано от датата на успешното полагане на държавните изпити по специалността "право", след като не е изпълнено предвиденото в чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ изискване за провеждане на 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Според съда, в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на задължителния стаж по глава ХIV ЗСВ, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 2 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че на Деница Ламбова Кючукова е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно разпореждане № 8812036554/18.08.1995 г.; пенсията е получавана до завършване на средното образувание, когато е прекратена, а впоследствие е възобновена поради записването й като студент в редовна форма на обучение през учебната 2007/2008 г. в първи курс по специалността "право" в СУ "Св. Климент Охридски". Съгласно уверение № 187/19.12.2012 г. Деница Кючукова е положила успешно държавни изпити, последният от които на 11.12.2012 г.; със заповед № ЛС-И-01-3/18.01.2013 г. на министъра на правосъдието същата е разпределена като стажант-юрист в Софийски градски съд за срок от шест месеца, считано от датата на постъпването; встъпването в длъжност като стажант юрист е съгласно акт за встъпване № 147/2013 г. за срок от 01.02.2013 г. до 01.08.2013 г. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и съобразени с установената постоянна практика на Върховния административен съд по подобни казуси, изразена освен в цитираните от съда решения, така също и в по-новото решение № 3259 от 7.03.2013 г. по адм. д. № 13418/2012 г. на ВАС, шесто отделение. В чл. 82, ал. 1 КСО е предвидено, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в срока на обучение по специалността "право" се включва и срока за полагане на задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно чл. 294, ал. 1 ЗСВ. Неправилно е становището в касационната жалба, че срокът на обучение приключва с успешното полагане на държавните изпити. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно - дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. По общо правило, правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общия случай това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. Когато става въпрос за упражняването на юридическа професия обаче, законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. За да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, което приключва с полагането на държавен изпит в Министерството на правосъдието, по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието, съгласно чл. 297, ал. 3 и чл. 299, ал. 3 ЗСВ. На стажант-юристите, които са издържали този изпит, от министъра на правосъдието се издава удостоверение за юридическа правоспособност и едва тогава юристът има право да упражнява юридическа професия, което означава че едва след полагането на този задължителен държавен изпит приключва обучението по специалността "право". Съгласно чл. 294, ал. 2 ЗСВ, през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове, а съгласно чл. 297, ал. 2 ЗСВ по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. което преценено заедно с факта, че по време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение. Тази правна регламентация потвърждава извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т. е. те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на същата разпоредба. Следва да се отбележи, че направеното с чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж тълкуване, според което лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса, не следва да бъде прилагано по отношение на стажант-юристите, на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като противоречи на разпоредби от по-висок по степен нормативен акт - цитираните по-горе разпоредби от глава ХIV на Закона за съдебната власт. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно е прекратено изплащането на наследствената пенсия на Деница Кючукова. Същата има право да получава пенсията до приключване на обучението си по специалността "право", което включва провеждане на задължителния стаж и полагане на теоретико-практически изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно изискванията на специалния закон - Закона за съдебната власт. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение