Решение № 5918 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12207/2016 г.

Решение № 5918 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12207/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] (СНЦ/СНЦ [ЮЛ]) против решение № 1458/19.07.2016 г., постановено по адм. д. 1745/2015 г. по описа на Административен съд – П. (АС-П.), с което е отхвърлена жалбата му против писмо с изх. № ОВОС-406/08.05.2016 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-П. (РИОСВ-П.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано, напълно немотивирано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменено, респективно прогласена нищожността на оспореното писмо или евентуално да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по тълкуване и прилагането на закона. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски и оспорва размера на присъдените на другата страна разноски. Ответникът директор на РИОСВ-П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание, в писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от СНЦ [ЮЛ]. Ответникът кметът на О. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1458/19.07.2016 г., постановено по адм. д. 1745/2015 г. по описа на АС – П. е отхвърлена жалбата на СНЦ [ЮЛ] против писмо с изх. № ОВОС-406/08.05.2016 г. на директора на РИОСВ-П.. Административният съд е приел, че обжалваното писмо е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването му не са нарушение административно процесуалните правила и норми, материалния закон е приложен правилно, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е постановено от законен състав на административен съд, който е сезиран с допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт, независимо от неговото наименование. Настоящият съдебен състав се присъединява към съображенията, изложени в определение № 12390/19.11.2015 г., постановено по адм. д. 12671/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение за допустимост на съдебното производство. С цитираното определение е отменено определение от 12.10.2015 г., постановено по адм. д. 1745/2015 г. по описа на АС-П. за прекратяване на производството по делото и е върнато делото за разглеждане на спора по същество. В изпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд първоинстанционният съд е провел открити съдебни заседания, събрани са доказателства и е постановено съдебно решение по жалбата на СНЦ [ЮЛ], но на практика липсва произнасяне по основните доводи и съображения в нея. В мотивите на съдебното решение липсва не само обсъждане на всички основанията, посочени от оспорващия, но и какъвто и да е собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АС-П. процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваното писмо, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно основното оплакване в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което в конкретния случай е особено съществено и се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон. Решаващият съд не само не е обсъдил всички аргументи на страните по спора, но в мотивите на съдебното решение липсва описание на приетата за установена фактическа обстановка по делото. Първоинстанционният съд се е ограничил в посочване на приложимите според него нормативни актове и това, че от събраните доказателства инвестиционното предложение не попада в Приложение № 1 и № 2 от ЗООС и в границите на защитени територии и защитени зони. От кои конкретно доказателства са обосновани директно тези правни изводи в съдебния акт не е ясно. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателя както относно действителността на оспорения административен акт, така и по отношение неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът следва да изпълни и служебното си задължение за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, което не е извършено при първото разглеждане на спора от първата инстанция, както и да изиска комплектоване на цялата административна преписка по реда на чл. 152, ал. 4 от АПК доколкото по делото има данни, че съществуват допълнителни документи, които са били част от инвестиционното намерение, по повод на чието уведомление е издадено оспореното писмо. При разглеждане на спора пред АС-П. вида и обема на дейностите, включени в инвестиционното намерение не са установени по недвусмислен начин, поради което изводът, че не попадат в Приложение 1 и 2 от ЗООС се явява необоснован. От обжалваното съдебно решение не е ясно въз основа на какви доказателства е обоснован извода, че инвестиционното намерение не попада в границите на защитени територии и защитени зони. Няма пречка тези фактически обстоятелства да бъдат установени със съдебна експертиза, но подобна задача не е поставяна на назначеното по делото вещо лице, чието заключение само е споменато в съдебния акт без на практика да са обсъждани констатациите в него. Необсъждането на доводите на страните, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение относно относими към спора факти представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на АС-П., че жалбата на СНЦ [ЮЛ] е неоснователна. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение