Решение № 14551 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2020 г.

Решение № 14551 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 6662 от 08.11.2019 г. по административно дело № 4665/2019 г. на Административен съд – София-град е отхвърлена жалбата на В. Георгиева срещу решение № 2153-21-102/09.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/19/08.03.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София-град. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от В. Георгиева, в която имплицитно се съдържат твърдения за неправилност на оспореното съдебно решение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание касаторката лично и чрез адв. К. Беркова заявява, че поддържа касационната жалба. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София-град, в представени от процесуалния му представител гл. юрк. Данела Петрова писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касаторката пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решаващият съдебен състав вярно е установил фактическата обстановка по спора. Със заявление вх. № 2170-21-71/01.03.2019 г. В. Георгиева е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО, като изрично е изразила желанието си да закупи недостигащия й осигурителен стаж. В заявлението е посочено, че заявителката получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и желае данните да бъдат взети от пенсионната преписка по отпускането й. С разпореждане № [ЕГН]/19/08.03.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – София-град на В. Георгиева е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, поради това, че към датата на подаване на заявлението няма изискуемата минимална възраст - 61 години и 4 месеца при навършени към датата на заявлението [възраст], както и изискуемия осигурителен стаж от 35 години и 8 месеца при зачетен осигурителен стаж на жалбоподателката от трета категория труд 21 години, 11 месеца и 9 дни. Посочено е, че заявителката не отговаря и на условията по чл. 9а, ал. 2 от КСО. Недоволна от разпореждането, Георгиева го е обжалвала по административен ред. С оспореното пред Административен съд – София-град решение № 2153-21-102/09.04.2019 г. директорът на ТП на НОИ – София-град е потвърдил разпореждането, като е приел за изцяло правилни изложените от долустоящия административен орган мотиви за постановения отказ. В решението е посочено, че с оглед императивния характер на релевантните разпоредби и обвързана компетентност, при която действа органът, липсва правно основание за отпускане на претендираната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На свой ред Административен съд – София-град е отхвърлил сезиралата го жалба на Георгиева срещу решението на директора на ТП на НОИ – София-град. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието и на двете законово изискуеми предпоставки – навършена възраст и наличие на минимално изискуемия стаж за отпускане на исканата лична пенсия от жалбоподателката в хипотезите на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, както и на тези по чл. 9а, ал. 2 от КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразността на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят правилността на направения извод от съда, че жалбата е неоснователна. Нормите на чл. 68, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КСО по отношение правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поставят изискване за едновременно наличие на двете предпоставки - възраст и осигурителен стаж, който за 2019 г. за жените са съответно 61 години и 4 месеца и 35 години и 8 месеца. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в процесния случай липсват и двете кумулативно изискуеми предпоставки. Обстоятелството не се оспорва и от жалбоподателката, която не е представила в хода на административното и съдебното производства други допълнителни документи за осигурителен стаж, които да не са взети предвид от органа. Липсата на посочените две изисквания има за правна последица невъзникването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилни са изводите на съда и на административния орган, относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО, която в относимата си редакция урежда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Нормата е ясна и недвусмислена, като в процесния случай се установява липсата на изискуемите условия. Според ал. 4 на чл. 9а от КСО, (изм., ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), в случаите по ал. 2 преценката се извършва към датата на заявлението. Не е изпълнено изискването за възраст, а недостигащият осигурителен стаж на лицето е повече от 5 години, поради не е налице възможността за натрупването му по чл. 9а, ал. 2 от КСО. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от касационния ответник, поради което такива не се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,