Решение № 927 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2009 г.

Решение № 927 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "Витрео - Ретинал Технолоджис" Инк. САЩ, чрез адвокат Котов от САК против решение от 6.02.2009 година, постановено по адм. дело № 6357/2008 година на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Патентно ведомство (ПВ) на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Витрео - Ретинал Технолоджис" Инк. САЩ, срещу решение № 255/4.07.2008 година на отдел "Спорове" на ПВ, утвърдено от председателя на ПВ, с което е потвърдено решение от 19.04.2007 година на Експертизния отдел по "Химия, биотехнологии, сортове растения и породи животни" (ХБСРПЖ). По делото е установено, че производството пред административния орган е образувано по заявление на жалбоподателя от 1.09.2001 година за издаване на патент за изобретение рег. № 105867 "Средство за прилагане на стъкловидно тяло при профилактика и лечение на очни смущения". Първоначално са формулирани 17 патентни претенции, като в резултат на извършената експертиза по заявката е установено, че тя не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗП, и с писмо от 25.08.2006 година заявителят е уведомен за констатациите и му е предоставен 3-месечен срок по действащата тогава редакция на чл. 46, ал. 3 от ЗП за представяне на становище и внасяне на промени в заявката, съобразно изложените мотиви. Това становище е съобщено на заявителя на 30.08.2006 г., чрез неговия представител по индустриална собственост, който с писмо от 20.10.2006 година е поискал на основание чл. 48 от ЗП удължаване на срока с три месеца. До изтичането на този срок - 30.02.2007 година жалбоподателят не е отговорил и не е внесъл промени в заявката си. С решение от 19.04.2007 година експертизният отдел по ХБСРПЖ е постановил отказ да издаде патент по заявката. Решението е получено от заявителя на 21.04.2007 година, който е подал жалба срещу него с вх. № 70-00-3604/19.07.2007 година, с която са внесени редакционни претенции и преработено описание, с което според експертизния отдел се преодолява забраната на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗПРПМ и може да бъде продължена експертизата по същество. Председателят на ПВ е изразил с писмо до отдел "Спорове" становище, че жалбоподателя е пропуснал преклузивен процесуален срок, с което е погасено правото му да отстрани недостатъците на заявката си. С решение № 255/4.07.2008 година отдел "Спорове", който е разгледал жалбата, е потвърдил решението на експертизния отдел от 19.04.2007 година за отказ да бъде издаден патент по заявката. При така установените фактически обстоятелства, АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Обсъдена е разпоредбата на чл. 46а от ЗПРПМ, съгласно ал. 1 на която "В тримесечен срок от проверката по чл. 46 експерт от експертизния отдел извършва предварителна експертиза по чл. 37, 38 и 40. Когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството". Ал. 2 на чл. 46а предвижда, че: "В срока по ал. 1 се извършва и експертиза на съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 2 и 4 и чл. 7. Когато се констатират недостатъци, експертът от експертизния отдел уведомява заявителя и му предоставя тримесечен срок за становище. Ако заявителят в този срок не отговори или възрази неоснователно, се взема решение за отказ за издаване на патент. Според АССГ така предвиденият срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на заявителя да коригира заявката си, респективно да внесе поправки и уточнения в претенцията си. Като правна последица на неспазване на предвидения срок от заявителя, законодателят е предвидил отказ от издаване на патент. Единствената възможност да бъде възстановен този срок е в процедура по чл. 49 от ЗПРПМ, при наличие на особени непредвидени обстоятелства. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Оплакването, което се прави в касационната жалба е за неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 55 и 59 от ЗПРПМ във връзка с нормите на чл. 46а от същия закон. Според касаторът решенията по чл. 46а и чл. 47 от закона подлежат на обжалване по административен ред и едва след потвърждаването им стават окончателни, поради което с изтичането на срока по чл. 46а, ал. 2 от ЗПРПМ не се погасява правото на заявителя да отговори и да представи необходимите документи, тъй като той може да упражни правото си на жалба пред отдел "Спорове" по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 46а, ал. 2 от ЗПРПМ, когато се констатират недостатъци на заявката, заявителят се уведомява, като му се предоставя тримесечен срок за становище. Ако в този срок заявителят не отговори, или възрази неоснователно, се взема решение за отказ от издаване на патент. Следователно, като санкция за неспазване на тримесечния срок по ал. 2 от закона, законодателят е предвидил отказ от издаване на патент. Обжалването на решението за отказ може да се извърши пред отдела по спорове по административен ред. В този смисъл оплакването на касатора, че след като е предвидено обжалване по административен ред на решението за отказ, то срокът по чл. 46а, ал. 2 не е преклузивен и дори след изтичането му заявителят може да отстрани нередовностите на заявката си, е неоснователно. След като е предвидена санкция за неспазване на тримесечния срок и тя е отказ от издаване на патент, не би могло да се дава нова възможност на заявителя за отстраняване на нередовностите на заявката си или за вземане на становище. Прекратяването на производството дава възможност на заявителя на подаде нова заявка за същото искане, докато при отказ това не е възможно, което води до различна степен на правните последици при двете хипотези. Освен това о отстраняването на нередовностите на заявката в срока за обжалване по административен ред пред отдел "Спорове" е без правно значение, тъй като правото на закрила е било вече погасено. В производството пред отдел "Спорове" се проверява правилността на решението на експертизния отдел с оглед събраните към момента на постановяването му доказателства и установените от тях фактически обстоятелства, а не с оглед на новонастъпили факти и новосъздадени доказателства. Що се касае до направеното искане с жалбата до АССГ, че тя следва да се счита и като молба за възстановяване на срока по чл. 49 от ЗПРПМ, изводите на първоинстанционния съд, че той не е компетентен да се произнесе по това искане са законосъобразни. Компетентен да се произнесе по искане за възстановяване на срокове поради особени непредвидени обстоятелства е председателят на ПВ, като молбата за това се подава до него до три месеца след отпадане на причината за пропускането на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. На съдебен контрол подлежи произнасянето на председателя на ПВ по такова искане, но съдът няма правомощия да се произнася по него. Предвид на изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,