Решение № 14995 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2010 г.

Решение № 14995 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Асталди Ес Пи Ей" - Клон България" гр. София, подадена чрез управителя Марко Торези, против решение № 838 от 9.04.2010 г. по адм. дело № 245/2010 г. на Административен съд София град, първо отделение, 5 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 804894/21.04.2009 г. на ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1673/30.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата и писмени бележки, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Алтернативно моли да бъде отменено решението на АССГ, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е установил следното: С процесния РА на "Асталди Ес Пи Ей" - Клон България, гр. София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27274,25 лв., от които в размер на 2 542,40 лв. по фактура № 10/01.07.2008 г., издадена от "Път Консултинг" ООД и в размер на 24 731,67 лв. по фактура № 761/11.06.2008 г. издадена от "ПСК Детелина" ООД и начислени лихви за забава в размер на 1855,13 лв. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура, издадена от "ПСК Детелина" ООД: Установено е, че на 20.03.2008 г. между жалбоподателя "Асталди Ес Пи Ей" - Клон България, в качеството му на наемател и "Зара - Юг" ООД, в качеството му на наемодател, е сключен договор за наем на недвижим имот, представляващ част от административна сграда, находяща се в гр. Димитровград, ул. "Хасковско шосе", за срок - 3 г. В договора е предвидено наемателя да извърши довършителни СМР, а направените разходи са за сметка на дължимия наем за срок от дванадесет месеца в размер на 36 000 евро без ДДС. При прекратяване на договора за наем, преустройствата не се заплащат, като наемателя може да вземе само онези подобрения, които не са трайно прикрепени към имота. С договор от 31.03.2008 г. "Асталди Ес Пи Ей" - Клон България, е възложило на "ПСК Детелина" ООД извършването на основен ремонт на горепосочената сграда, вследствие на което е издадена и процесната фактура № 761/11.06.2008 г. с данъчна основа в размер на 123 658,36 лв. и ДДС в размер на 24 731,67 лв. Ревизиращия орган е приел, че се касае за извършване на доставка по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, като услугата е извършена на ползвател за ремонт на нает актив и не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, тъй като доставката не е безвъзмездна и е за сметка на дължимия наем. Съдът е приел за правилни доводите изложени в решението на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, че в хипотезата на чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС се изисква активът да е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя и фактически да е ползван непрекъснато за срок не по-кратък от три години. В новия ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.) за разлика от старата разпоредба на чл. 6б, ал. 1 от ЗДДС (отм.), изрично е предвидено изискването актива фактически да е ползван непрекъснато за срок от три години, което в конкретния случай няма как да е осъществено предвид факта, че договорът за наем е сключен на 20.03.2008 г. В случая не се касае и за безвъзмездна доставка, поради което е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС. По отношение на фактура № 10/1.07.2008 г., издадена от "Път Консултинг" ООД, ревизиращият орган е установил, че същата не е вписана в дневника за продажби на доставчика за периода на издаването й или в някой от следващите данъчни периоди, както и че няма документи доказващи възникнало данъчно събитие. Съгласно договор за консултантски услуги от 1.02.2008 г., консултантът "Път Консултинг" ООД се задължава да сътрудничи на клиента "Асталди Ес Пи Ей" - Клон България и да консултира при участие и организация при тръжни процедури, координиране на персонала, избор на най-подходящите технологични решения и материали и др. с цел постигане на оптимални организация и финансови резултати. Видът на услугите по договора е конкретизиран в анекс (без данни за представителната власт на лицето, което го е подписало от името на жалбоподателя) към договор за консултантски услуги от 7.02.2008 г., като анексът предвижда и подписване на протоколи, удостоверяващи приемането на извършената работа за съответния период. Представен е отчет за изработените часове по договора за консултантски услуги от 1.02.2008 г. за периода 1.06.2008 г. - 30.06.2008 г., приемо-предавателен протокол за същия период, както и автобиография, доказваща професионалната квалификация на управителя на дружеството "Път Консултинг" ООД. Съдът е приел, че въпреки така представените доказателства, същите не доказват наличието на реално настъпила данъчна доставка. Наличието на отчет за изработените часове от страна на управителя на "Път Консултинг" ООД не е достатъчно за опровергаването на този извод. Действително, представени са доказателства, че дружеството жалбоподател е закупило документация и участвало в процедура по Закона за обществените поръчки, обявена от "Метрополитен" ЕАД, но няма доказателства за реално извършените в тази връзка консултации и в какво са се състояли същите. Само по себе си посочването в саморъчно съставена автобиография на придобитите специализации не доказва професионалната квалификация на лицето да предостави съответните услуги и освен това същите по никакъв начин не са материално изразени. Наред с горното е посочено, че цитираната фактура не е вписана в дневника за продажби на доставчика за периода на издаването й или в някой от следващите данъчни периоди, като въпреки дадените в тази връзка изрични указания от съда, такива доказателства не са ангажирани. В тази връзка, след като не е доказано наличието на осчетоводени разходи при изпълнение на услугите, не е доказано и наличието на реално извършени услуги. Наличието на една реално осъществена стопанска операция, в конкретния случай - доставката на консултантски услуги, следва да се оформи в счетоводството, както от жалбоподателя в настоящото производство, така и от неговия доставчик и тогава ще е налице както реално осъществена доставка, така и нейното документално оформяне. Издадените първични счетоводни документи сами по себе си не означават наличието на извършени доставки, по смисъла на закона. Съобразно горното, АС - София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Асталди Ес Пи Ей" - Клон България" гр. София и е потвърдил РА. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно, като в него подробно и точно е установена фактическата страна по спора и са направени съответни на нея законосъобразни правни изводи. Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът е направил обосновани правни изводи по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит, по фактурата издадена от "ПСК Детелина", като правилно е приел, че в случая се касае за извършване на доставка по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, а не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, както се твърди в касационната жалба. Последната разпоредба е неприложима в конкретния случай, тъй като изисква актива фактически да е ползван непрекъснато за срок от три години, а договорът за наем е сключен на 20.03.2008 г. По отношение на фактура № 10/1.07.2008 г., издадена от "Път Консултинг" ООД законосъобразно е прието, че въпреки представените доказателства, същите не доказват наличието на реално настъпила данъчна доставка. Неоснователно е възражението на касатора, че приложената автобиография на управителя на "Път Консултинг" ООД доказва наличието на съответна професионалната квалификация на лицето да предостави съответните услуги. Освен това, както е посочено и в оспорения РА, цитираната фактура не е вписана в дневника за продажби на доставчика за периода на издаването й или в някой от следващите данъчни периоди, като въпреки дадените в тази връзка изрични указания от съда, такива не са представени. Както правилно е посочил административният съд наличието на издадена фактура, не представлява данъчно събитие, нито доказва извършването на доставката. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС-София град не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение,