Решение № 8932 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2104/2011 г.

Решение № 8932 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2104/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Анатоли Борисов Димитров от гр. София, против Решение № 3499 от 05.11.2010 г., постановено по административно дело № 8358 по описа за 2009 г. на Административен съд - Софияград. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в пълен размер. Ответникът - Столична община, чрез процесуалния си представител- юрк. Каменова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд гр. София град съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявен иск от Анатоли Борисов Димитров, против Столична община, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди в резултат на бездействията на органи и длъжностни лица от общинската администрация. Поддържа също така и искане по чл. 257 АПК- за извършване на фактическо действие, произтичащо от чл. 96 и чл. 100 ЗТСУ (отм.) и състоящо се в отказ от издаването на индивидуален административен акт. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че със Заповед № А-0-07-1546/27.07,1978 г. на СГНС-Изпълнителен комитет е извършено отчуждаване на имот, собственост на праводателя на ищеца, като същият е обезщетен с отстъпване на недвижим имот в новостроящ се жилищен блок- две двустайни и едно тристайно жилище.. Твърди, че при успорване по съдебен ред, заповедта в частта отказваща обезщетение и с гараж, е отменена и преписката е върната за ново разглеждане и издаване на нова заповед- за обезщетяване с гараж. Твърдейки също така, че в продължение на повече от 30 години ответника е бездействал и не изпълнил задължението си да издаде заповед за обезщетяване и с гараж. За лишената възможност през този период да ползва гараж, ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди, в размер на 10 000 лева. С решението си, постановено след събиране на писмени доказателства, съдът е отхвърлил така предявеният иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с факта, че не е налице бездействие на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт, а твърдяното бездействие, в разглежданият казус, се изразява в неизпълнение на влязло в сила решение. Защитата срещу такова бездействие се провежда по реда на дял V, раздел VI от АПК. Така постановеното решение е правилно. Съдът в подробни мотиви е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства не е установено наличие на конкретно бездействие на органи или длъжностни лица, което да е осъществено в противовес с нормативно установено задължение да извършат определени административни действия. Във връзка с извършеното отчуждаване -административния орган е издал заповед по произтичащото от закон задължение да обезщети бившите собственици. Правилно в тази връзка е приетото от първоинстанционния съд, че действията, които административният орган следва да извърши във връзка със задължителните указания на съда, дадени в отменителното решение, са правни, а не фактически. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. При тези факти правилно първоинстанционния съд е приел, че не е надлежно доказано незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на ответника; както и че от това бездействие Димитров е пропуснал да реализира ползи от гараж. Неоснователно е позоваването на съдебната практика по сочените производства по дела на ЕСПЧ- доколкото същите касаят различни казуси- по изцяло завършена процедура по отчуждаването, включително и издадени заповеди по чл. 100 ЗТСУ /отм./. Както, правилно е приел и първоинстанционния съд, на наследодателят на касатора е признато право на обезщетяване с гараж, но процедурата по обезщетяване, с издаване на заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) не е довършена; довършването й не е фактическо действие, а правно такова. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение