Решение № 15136 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4605/2014 г.

Решение № 15136 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4605/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 281 от 14.01.2014 г., постановено по адм. д. № 10900/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1121 от 6.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА, в частта му, с която е отказано изплащане на субсидия в размер на 11 413,2 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касационният жалбоподател моли съд да отменени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да бъде отменен административният акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "ВПЛ-09" ЕООД, гр. Ямбол, чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд в протеклото производство е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването му са допуснати несъществени нарушения на административно-производствените правила, но в несъответствие с материално-правните разпоредби на закона. Съдът е приел, че отпадането на площи в резултат на актуализиране на допустимия слой през 2011 г., е следвало да бъде обосновано в административния акт заедно с относимите факти. Констатирал е че административният орган е допуснал грешки в определянето на допустимата за подпомагане площ, дължащи се на неправилно и непрецизно разчитане на ЦОФК, както и на неправилно приложение на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5/2010). Направил е изводът, че фактическите констатации в административния акт не съответстват на действителното фактическо положение, поради което е отменил административния и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. Осъдил е ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 150 лева. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 02-280-2600/1121 от 6.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, в частта, с която по заявление за единно плащане на площ с УИН: 28/260511/55661 от 9.05.2011 г. и приложение за кандидатстване по мярка 214 "АЕП" е установена като негодна за подпомагане площ от 14,1 ха, която представлява процент на наддеклариране 4,84% и е отказано изплащане на субсидия в размер на 11413,26 лв. Навел е доводи, че административният акт е немотивиран съобразно изискванията на закона, което е затруднило и защитата му. Възразил е и това, че административният орган не е съобразил, че местността, в която се намират земеделските парцели попада в Натура 2000. По делото е допусната и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза по поставени от ответника задачи, което не е оспорено от страните и е ценено от съда като обективно и компетентно. Вещото лице е установило грешки при разчитането на ЦОФК, както и на неправилно приложение на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, във връзка с утвърдения национален стандарт 4.2 за земите, попадащи в защитена територия. При изготвяне на експертизата вещото лице е съобразило изискванията на национален стандарт 4.2, съгласно който постоянните пасища и ливади се почистват от нежелана растителност. Установено е, че всички заявени за подпомагане парцели попадат в границите на защитената зона "Дервентски възвишения", а съгласно националния стандарт 4.2 за земите с висока природна стойност се счита, че стандартът е изпълнен, ако единичните храсти и групи дървета са не повече от 25% от площта на парцела. Вещото лице е определило като изцяло допустими за подпомагане следните парцели: БЗС 12530-82-1-2; БЗС 12530-48-1-2; БЗС 12530-43-1-2; БЗС 12530-36-1-2; БЗС 12530-38-1-2; БЗС 12530-289-3-3; БЗС 12530-23-1-3 и БЗС12530-293-4-2. За БЗС 12530-14-2-2 е установено, че същият попада в обхвата на Натура 2000, а недопустимата за подпомагане площ на парцела е под 25% от общата площ. В заключението си вещото лице е установило, че за част от заявените парцели ортофотокартата е разчетена правилно, но при определяне на допустимата за подпомагане площ не е съобразено принадлежността на парцелите към Натура 2000 - "Дервентски възвишения". Общият размер на недопустимата площ, установен от експертизата е 11,72 ха, като процентът на наддеклариране е 3,99%, от които 2,45 ха са от неразрешени в полза на жалбоподателя застъпвания. Първоинстанционният съд след като задълбочено и последователно е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, правилно е приел, че по отношение на ответника по касационната жалба не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания и неправилно административният орган е наложил санкция в размер на 11413.26 лв. Предвид установеното несъответствие между фактическите констатации в административния акт и действителното фактическо положение, правилен се явява изводът на решаващия съд, че административният акт следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за повторно разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. Пред настоящата инстанция с отговора на касационната жалба от ответника е направено искане за присъждане на разноски, което предвид изхода на делото и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК настоящият съд счита за основателно и следва да бъде присъдено в цялост. Приложени са списък на разноските съгл. чл. 80 от ГПК и пълномощно, доказващ изплатен адвокатски хонорар в размер на 450 лв. Направеното възражение от страна на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за своевременно, но неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд