Решение № 5315 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2396/2013 г.
ВАСII отделение16.04.2013 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2610 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 50/2012 г. на Административен съд-Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 5315 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2396/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от Николай Янев и Пенка Янева срещу решение № 2610 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 50/2012 г. на Административен съд-Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, със законните последици. Ответниците-кмет на Община Карлово и "БКС-Карлово" ЕООД-в ликвидация, гр. Карлово ангажират становища за неоснователност на касационната жалба в писмени възражения и молят за оставяне в сила на решението. Претендират разноски. Ответникът изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър не излага становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Карлово, общ. Карлово, област Пловдив досежно имот с идентификатор 504.2509 - ненанасяне на имот с пл. № 3222/стар/ като отделен обект в кадастралната карта. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура, като границите на имота са отразени в картата в съответствие с изискванията на приоритетно визираните в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005г критерии и представените документи за собственост, като е съобразено, че е налице идеална съсобственост в имота. Обсъдени са представените от страните доказателства във връзка с констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, която установява заснемане и отразяване на границите не по материализираните такива на място с ограда за имот стар пл. № 3222. Установено е, че нанесения в кадастъра имот пл. № 3222 със заповед № 169/02.04.2002 г. на кмета на Община Карлово не фигурира като самостоятелен такъв в последващия кадастър от 2004 г., който е основа при изработване на кадастралната карта. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1-6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /след изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имота се нанася по т. 3, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай липсва нанасяне в предходния кадастър от 2004 г. на процесния имот като самостоятелен, като съгласно представения документ за собственост-нот. акт, жалбоподателите са съсобственици в ид. части, а не на реална част от имот с идентификатор 504.2509/2469-стар/. С оглед на изложеното се явяват неоснователни възраженията по касационната жалба, че имота е с материализирани на място граници и приоритетно е следвало да бъде заснет по съществуващите огради. Не е допуснато твърдяното игрониране на изискването по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съобразяване границите на имота със съществуващите на място материализирани, тъй като след изменението с бр. 82/2011 г., ДВ на Наредба № 3/2005 г., влязло в сила към датата на издаване на оспорената заповед /16.11.2011 г. / този критерий е изместен от второ място на пето - отменена е т. 2 и е създадена нова т. 5, с текста на отменената т. 2 -"съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1" Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията на ответниците кмет на Община Карлово и "БКС-Карлово" ЕООД-в ликвидация, гр. Карлово за присъждане на разноски е основателна, но такива не се дължат, тъй като не са направени в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение