Решение № 11714 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6866/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Александров от гр. Генерал Тошево, чрез представител по пълномощие адв. В. Георгиева от Адвокатска колегия Добрич против Решение 224/22.05.2023 год., постановено по административно дело 173/2023 год. по описа на Административен съд Добрич, в частта му с която е отхвърлена жалбата на М. Александров против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) РД-14-732/22.02.2023 год., издадена от началник на Областен отдел Автомобилна администрация Русе към Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е поставено временно отнемане на свидетелство за управление на МПС 282794084 на М. Александров, издадено на 18.09.2015 год. от МВР Добрич до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че при постановяване на оспорената ЗППАМ е нарушен принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, доколкото разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП предвижда отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. На следващо място е оспорен извода на административния орган, изцяло споделен и от първоинстанционния съд, за наличие на осъществен от касационния жалбоподател обществен превоз на пътници, доколкото не е доказан съществен елемент от понятието обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а именно наличието на извършено плащане. По мнение на оспорващия, в случая безспорно е налице превоз на пътници, но е превоз без заплащане с нетърговска цел. Заявено е твърдение, че в нито едно от приложените по делото сведения на пътувалите в превозното средство лица не се съдържат данни за договорка за заплащане на транспортната услуга. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалваната ЗППАМ. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът началник на Областен отдел Автомобилна администрация Русе към Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе не изразява становище по оспорването.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Александров срещу ЗППАМ РД-14-732/22.02.2023 год., постановена от началник на Областен отдел Автомобилна администрация Русе към Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т 1, б. а и т. 4, б. б , ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтП са наложени следните принудителни административни мерки (ПАМ):

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП временно спиране от движение на моторно превозно средство Мерцедес Спринтер от категория М1 с рег. [рег. номер], регистриран в Република България на дата 24.10.2006 год., собственост на В. Хасан до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 (един) брой табела с рег. [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация 800377080, издадено в Р. България;

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП временно отнемане на свидетелство за управление на МПС 282794084 на М. Александров, издадено на 18.09.2015 год. от МВР - Добрич до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В мотивите на заповедта, като фактическо основание за постановените ПАМ е посочено, че на 22.02.2023 год. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове и извършване на проверка за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , с цел превантивно осигуряване на безопасността на пътуващите, старши инспектор в Отдел Контрол към Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе е установил, че на дата 18.02.2023 год. М. Александров от гр. Генерал Тошево извършва международен обществен превоз на 5 броя пътници (Н. Александров, Н. Неджиб, Ш. Ахмед, С. Станчева и А. Алексиева) от Р. България за Р. Германия с лек автомобил Мерцедес Спринтер от категория М1 с рег. [рег. номер], регистриран в Република България на дата 24.10.2006 год., собственост на В. Хасан. Посочено е, че от снети обяснения на дата 18.02.2023 год. от пътуващите лица е установено следното: лицето Н. Неджиб декларира, че работи в Германия, споменава за роднинска връзка с М. Александров, за пътя декларира, че е дал 30 евро на М. Александров, за да покрие разходите за пътуването. Лицето Ш. Ахмед декларира, че баща му се познава с М. Александров и те са се разбрали помежду си относно разходите за пътуване до Германия. Лицето А. Алексиева декларира, че пътува с двете си деца до Германия при майка си, като описва, че майка й С. Огнянова има роднинска връзка с М. Александров и за разходите по пътуването до Германия се разбират помежду си. Лицето С. Станчева е декларирала, че М. Александров е приятел с мъжа й и не плаща за пътя. Лицето Н. Александров е декларирало, че с М. Александров са приятели. Самият Водач М. Александров е декларирал, че кара за Р. Германия петима негови познати.

В мотивите на ЗППАМ е посочено, че извършваният международен обществен превоз на пътници е с маршрут Р. България до Р. Германия, като от направената справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е установено, че международния обществен превоз на пътници се извършва без за моторното превозно средство с рег. [рег. номер] да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списъка на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС. В този смисъл е обоснован извод за наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 1, б. а и т. 4, б. б от ЗАвтП.

При постановяване на оспорения съдебен акт, състав на Административен съд Добрич е приел, че по отношение на т. 1 от заповедта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б , във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП е наложена ПАМ временно спиране от движение на МПС Мерцедес Спринтер от категория М1 с рег. [рег. номер], чрез сваляне и отнемане на 1 бр. регистрационна табела и свидетелство за регистрация 800377080 до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, за жалбоподателя Александров липсва правен интерес от оспорване, доколкото превозното средство е собственост на трето лице В. Хасан, поради което правата на жалбоподателя и неговите законни интереси не са засегнати от разпоредената ПАМ. С оглед на това, с постановеното решение, имащо характер на определение в тази му част, съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. Александров против ЗППАМ РД-14-732/22.02.2023 год. по т. 1, относно наложената ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б , във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП и е прекратил производството по делото в тази му част. Постановеният съдебен акт в тази му част не е бил оспорен и е влязъл в сила.

По отношение на т. 2 от ЗППАМ, с която е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, след анализ на установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът е приел, че същата е постановена при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието обществен превоз , дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП и приложените по делото писмени сведения на трима от пътниците Н. Неджиб, А. Алексиева и Ш. Ахмед, съдът е формирал извод за наличие на доказателства за извършено плащане на транспортната услуга, което определя същата като международен обществен превоз на пътници.

При формиране на извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е обсъдил доказателствената сила на приложените по делото писмени сведения, като е приел, че същите са изготвени в съответствие с процесуалните правила, регламентирани в чл. 44, ал. 2 от АПК. Развити са и доводи, че доказателствената сила на процесните сведения не е оборена от страна на жалбоподателя.

В допълнение, съдът се е позовал и на материалната доказателствена сила на съставения против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) относно удостоверените в него факти и обстоятелства, като е приел за безспорно доказано, че на посочената в ЗППАМ дата, място и обстоятелства, жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници.

Предвид горното и доколкото от извършената от административния орган справка безспорно е установено, че за управляваното от жалбоподателя превозно средство с рег. [рег. номер] няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списъка на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС, съдът е обосновал наличието на основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 4, б. б от ЗАвтП. В съответствие с този извод, съдът е приел оспорената ЗППАМ за законосъобразна, постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, по отношение съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви.

В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП е указано, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. От друга страна, за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. Наложената в настоящият случай принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП изискват от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността. В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП е дадено легално определение на понятието превоз на пътници , съгласно което, това е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Предвид така даденото легално определение, следва изводът, че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от превоз на пътници за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.

Видно от оспорената ЗППАМ, като правно основание за налагане на процесната ПАМ е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4 б от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

С оглед така цитираната правна разпоредба, за установяване наличието на материалноправните предпоставки, обосноваващи законосъобразното прилагане на процесната ПАМ, в тежест на административният орган по арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга.

Анализът на събраните в хода на административното производство доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд за наличие на превоз на пътници от Република България до Република Германия срещу заплащане.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, относно доказателствената сила на АУАН и възложената на жалбоподателя тежест да обори тази доказателствена сила. Както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, оспорващият не е ангажирал надлежни доказателства, които да оборят обективираните в АУАН фактически обстоятелства, относно осъществения обществен превоз на пътници. Напротив, приложените по административната преписка саморъчни сведения общо 5 на брой от пътувалите общо 7 лица (пет възрастни и две деца) безпротиворечиво удостоверяват обективираните в АУАН обстоятелства за договорен и осъществяван превоз от Република България до Република Германия срещу заплащане. В този смисъл, лицето Н. Неджиб е декларирал заплащане на сумата от 30 евро, а лицата Ш. Ахмед и А. Алексиева са декларирали, че техни близки са договорили с М. Александров сумата за транспортната услуга. Така приложените писмени сведения изцяло оборват обективираните в касационната жалба твърдения за недоказаност на съществен елемент от понятието обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а именно наличието на извършено плащане. Предвид така приложените сведения, имащи характер на писмени доказателства следва извода, че осъщественият от касационния жалбоподател превоз изцяло покрива обективните признаци на понятието обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАП - извършено плащане или уговорка за извършване на плащане на превозната услуга.

По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед е относимо и следващото обстоятелство, установено от административния орган и необорено от касатора, а именно, че към момента на извършване на проверката, за автомобил Мерцедес Спринтер от категория М1 с рег. [рег. номер], не е имало издадено заверено копие към лиценз на Общността. От събраните по делото доказателства безспорно е установен международен превоз на пътници, който съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАП се осъществява при наличието на лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, какъвто в случая липсва.

С оглед горното, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,