Решение № 4444 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13175/2009 г.

Решение № 4444 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13175/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационен протест на Станимир Христов, прокурор при Окръжна прокуратура Бургас срещу решение № 698/24.06.09 г. по адм. д. № 340/09 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "БДК ИНВЕСТ" ООД в писмено възражение по касационния протест излага доводи относно законосъобразността на протестираното решение. Ответникът началник РДНСК-Бургас не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа касационния протест. Върховният административен съд намира касационният протест допустим, а по същество-неоснователен по следните съображения: С протестираното решение състав на Административен съд-Бургас в производство по чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отхвърлил протеста на Окръжна прокуратура -Бургас срещу Заповед № ДК-10-12/27.02.09 г. на началника на РДНСК Бургас, с която протеста на Окръжна прокуратура -Бургас за отмяна на одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 198/08.06.05 г. за " Вилни сгради с ателиета" /сгради А и Б/, издадено на "БДК ИНВЕСТ" ООД с управител Димитър Драганов Денков - съответно сграда "А" с РЗП 460,20 кв. м и сграда "Б" с РЗП 437.00 кв. м, находящ се в УПИ IХ-5090, м. "Буджака", землище Созопол в частта относно предвидената застройка в източната част на УПИ IХ-5090, сграда "Б", разположена на уличната регулация в зоната между осови точки 683 и 208 срещу имоти 5173 и 5094, както и преодобрените инвестиционни проекти и промяната, отразена като допълнение от 03.08.06 г. към издаденото разрешение за строеж № 198/08.06.05 г. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че протестираните по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ строителни книжа не са нищожни, предвид което като се е позовал на разпоредбата на чл. 156 ЗУТ и отхвърлил протеста административният орган е издал законосъобразна заповед. Касационният протест, подаден срещу така постановеното решение с оплакване за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователен. Производството по чл. 216, ал. 2 ЗУТ е образувано по повод протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас, подаден на основание чл. 145, ал. 5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК и чл. 216, ал. 3 ЗУТ срещу одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 198/08.06.05 г. на главния архитект на община Созопол в частта относно предвидената застройка в югоизточната част на УПИ IХ-5090, сграда "Б", разположена на уличната регулация между осови точки 683 и 208, както и преодобрените инвестиционни проекти и промяната отразена като допълнение от 03.08.06 г. към разрешението за строеж. С издадената в това производство Заповед № ДК-10-12/27.02.09 г. протестът е отхвърлен по съображения, че разрешението за строеж е влязло в сила и съгласно чл. 156, предл. 2 ЗУТ не подлежи на отмяна. Общата разпоредба на чл. 145, ал. 5 ЗСВ овластява прокурорът при изпълнение предвидените в същия закон функции да протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени в закон, както и да спира изпълнението на протестирания акт до разглеждане на протеста от съответния орган. Цитираното правомощие намира своето развитие в разпоредбите на чл. 16 АПК. С ал. 1 тази разпоредба предоставя на прокурора правомощия, както следва: т. 1 да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове, т. 2 в предвидените в кодекса или друг закон случаи да участва в административни дела и т. 3 - да започва или встъпва във вече образувани по кодекса производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Тези правомощия на прокурора обаче следва да бъдат преценявани в контекста на специалния закон, ЗУТ, съгласно чл. 216 от който административното оспорване се подчинява на специални правила и съгласно ал. 3 производството започва по жалба на заинтересуваните от отмяната на акт от категорията по ал. 1 лица, респ. лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 - 3. По делото са налице категорични установявания, че оспорването по жалбата на собствениците на съседните имоти, срещу разрешението за строеж и допълнението към него от 03.08.06 г. е неуспешно проведено - решения по адм. д. № 997/06 г. и по адм. д. № 219/07 г. на Бургаския окръжен съд, оставени в сила с решения по адм. д. № 3978/08 г. и адм. д. № 4990/08 г. на Върховния административен съд. При наличието на влезли в сила съдебни решения, отричащи правото на собствениците на съседните имоти да оспорят разрешението за строеж, протестът на прокурора би бил допустим в хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК след мотивировка, че отмяната на административния акт прокурорът претендира в защита на важен държавен или обществен интерес. Такива мотиви протестът не съдържа, не се сочат и факти от обективната действителност, указващи наличието на такъв интерес. Нещо повече, в протеста до РДНСК-Бургас се сочи наличие на преписка, образувана по жалба на физически лица, собственици на УПИ II-5094 . От тук следва, че хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК е била неприложима, тъй като на практика протестът на прокурора обслужва личния интерес на лицата, собственици на УПИ II-5094. Обратното би означавало това правомощие на прокурора да се ползва в защита на частни интереси, което е несъвместимо с разума и целта на закона. По изложените мотиви и с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 5 ЗУТ, вменяваща задължение компетентният орган да провери допустимостта на оспорването /по жалба, респ. протест/ с правомощие да го отхвърли, като краен резултат, възприет в диспозитива, административната заповед се явява законосъобразна. Правилно като резултат се явява и отхвърлителното оспорването по протеста срещу така издадената заповед първоинстанционно решение. Следва това решение да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение