Решение № 10129 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 891/2020 г.

Решение № 10129 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 891/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. И., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Д. Димитрова против решение № 278 от 05.12.2019 г. по адм. дело № 375/2019 г. на Административен съд -Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-28-50/04.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-255/11.09.2019 г. против разпореждане № 2174-28-167#1/20.08.2018 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна, и е възобновена от 06.06.2017 г. пожизнено на основание чл. 97, ал. 2 от КСО по заявление, подадено на 06.06.2017 г., и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата и съображения се иска отмяна решението и на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- ТП на НОИ-Ямбол чрез юрисконсулт С. Христозова оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Ямбол е решение № 2153-28-50/04.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Е. И. с вх. № 1012-28-255/11.09.2019 г. против разпореждане № 2174-28-167#1/20.08.2018 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна, и е възобновена от 06.06.2017 г. пожизнено на основание чл. 97, ал. 2 от КСО по заявление, подадено на 06.06.2017 г. С обжалваното решение Административен съд-Ямбол е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Прието е, че след като И. не е получавала пенсията си в периода 01.07.1997 г. -06.06.2017 г., същата е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от КСО. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилно тълкуване на разпоредбите на КСО, противоречие с материалноправни разпоредби и необоснованост. От фактическа страна е установено, че по молба подадена на 21.12.1992 г. от Е. И. е издадено разпореждане № 020122/22.01.1993 г. на РУ "СО" –Ямбол, с което от 06.08.1992 г. й е отпусната пожизнено лична пенсия за изслужено време и старост, която е получавана редовно до месец юни 1997 г. От 01.07.1997 г. И. преустановила получаването на пенсията си поради отсъствието от страната, видно от приложените доказателства-заявление за напускане на страната по чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО с вх. № 280451701296701/10.08.2017 г., митническа декларация, заявка № 950228 19 за участие в Поклонническо пътуване, заявление за завръщане в страната с вх. № 280461701296767/10.08.2017 г., декларация от 10.08.2017 г. по § 19 от ПЗР на ЗЗО и задграничен паспорт серия К, № .... на името на Е. И. След завръщането си в страната И. е подала заявление с вх. № 2107-28-36/06.06.2017 г. с искане да бъде възстановена личната й пенсия. В тази връзка е издадено разпореждане № 2174-28-167#1/20.08.2018 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна и е възобновена от 06.06.2017 г. пожизнено на основание чл. 97, ал. 2 от КСО по заявление. Разпореждането е обжалвано и потвърдено с решение № 2153-28-50/04.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол С оглед на установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 95, ал. 1, т. 3 от КСО за спиране личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. С чл. 2 от Наредба за изплащане на пенсиите (отм.); , приета с ПМС № 116 от 29.05.1996 г., обн., ДВ, бр. 49 от 7.06.1996 г., пенсиите се изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт чрез пощенски станции, банкови клонове и пенсионни каси към териториалните поделения на Националния осигурителен институт. Съгласно Раздел II /Изплащане пенсии на лица, които пребивават постоянно в чужбина/, пенсии в чужбина се изплащат от Националния осигурителен институт въз основа на спогодба или споразумение със съответната страна. Изплащането на пенсии в чужбина се извършва: 1. чрез банките по чл. 5, ал. 3 от Закона за фонд "Обществено осигуряване"; 2. с поръчения или известия до чуждестранни осигурителни институти; 3. по други начини въз основа на взаимно споразумение с чуждестранния осигурителен институт. В случая, не е налице никоя от горните хипотези. И. при заминаването си в чужбина не е предложила да получава пенсията си от 01.07.1997 г. по никой от законово регламентирани начини, поради което и същата не й е била изплащана от органите на НОИ. Освен това И. не е изпълнила задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПОС, в сила от 01.01.2000 г., да съобщи на органите по пенсионно осигуряване за пребиваването си в чужбина- обстоятелство, което води до спиране на пенсията. Законосъобразно в съответствие с чл. 95, ал. 1, т. 3 от КСО изплащането на пенсията е било спряно. Съгласно чл. 21, ал. 1, б. "г" от ППЗП (отм., в сила от доп., бр. 76 от 1996 г. до 01.01.2000 г.) пенсията се спира, когато не е получена шест последователни месеца, освен ако е учащ се в чужбина или е на възраст до 18 години и живее в чужбина или пенсионерът е пребивавал зад граница повече от шест месеца. По силата на чл. 99, ал. 1, т. 3 КСО (Обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) пенсията се спира когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца. При безспорно установена фактическа обстановка, че И. не е получавала пенсията си в периода 01.07.1997 г. -06.06.2017 г., т. е. повече от шест месеца, правилно административният орган както в разпореждането, така и в решението се е позовал и е приложил посочените относими правни норми, действали в съответния времеви период, за да постанови спиране пенсията на лицето. Спирането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като същата продължава да се дължи, като на основание чл. 97, ал. 2 от КСО се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено в размер на 100, 00/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,