Решение № 14057 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8807/2014 г.

Решение № 14057 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8807/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Брес Комерс" ООД, ЕИК 131303830, гр. София, подадена чрез управителя Латинка Петкова Колева, срещу Решение № 2760 от 25.04.2014 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 2506 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 213-1205509/18.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 147/25.01.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - София оспорва чрез юрк. Кожухарова касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Брес Комерс" ООД срещу Ревизионен акт № 213-1205509/18.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 147/25.01.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Установил е, че предмет на спора е непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Бул стемар" ЕООД, "София найт" ЕООД, "Трейдър груп" ЕООД, "Хай левъл инженеринг" ЕООД и "Строй ком проект" ЕООД, относно доставки на различни стоки /месни продукти/ и услуги - СМР. Съдът е обсъдил представените в съдебното производство писмени доказателства, включително и заключенията на ССчЕ и СТЕ, обосновавайки извод за липса на реално осъществени доставки. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на решението относно направения фактически извод за недоказана реалност на доставките, първоинстанционното решение е постановено в съгласие и при правилна и съвкупна преценка на доказателствата. Касаторът счита, че в рамките на производството са представени всички необходими доказателства относно фактическото извършване на доставките на СМР - услуги и на стоки. Възраженията са неоснователни. В конкретния казус правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Бул стемар" ЕООД, "София найт" ЕООД, "Трейдър груп" ЕООД, "Хай левъл инженеринг" ЕООД и "Строй ком проект" ЕООД не е отказано с мотив - неоткриване на доставчиците или упълномощени от тях лица на адреса за кореспонденция. Правото на данъчен кредит е отказано предвид липсата на доказателства или наличие на достатъчно доказателства относно реалното осъществяване на спорните доставки на стоки и услуги. Обосновано е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Относно фактурите, издадени от "Бул стемар" ЕООД, "София найт" ЕООД, "Трейдър груп" ЕООД, с предмет на доставка различни месни продукти, относима е разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В тази хипотеза стоката следва да бъде отделена, конкретизирана по съгласие на страните, транспортирана и предадена от доставчика на получателя, за да се приеме, че е налице прехвърляне на собствеността. Представените от ревизираното лице доказателства установяват само наличието на договорни отношения - на уговорки за доставяне на процесните стоки. Не е доказана наличността на фактурираните стоки при доставчика, извършеното натоварване, мерене и транспорт на стоките, както и последваща реализация. В този смисъл е и заключението на ССчЕ, като в т. 9 от същото вещото лице изрично е посочило, че няма данни за последващи продажби, счетоводни записвания във връзка с тях и отразяване на приходи. Следва да се отбележи, че за обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни доказателства, с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая по отношение на доставките на месни продукти от "Бул стемар" ЕООД, "София найт" ЕООД, "Трейдър груп" ЕООД е уговорено, че транспортирането на стоките е за сметка на получателя - "Брес комерс" ООД, но доказателства в тази насока не са представени от ревизираното дружество. Също така представените договори и приемо-предавателни протоколи съпътстващи част от процесните фактури, са частни документи и притежават единствено доказателствената сила по чл. 180 ГПК, вр. с § 2 ДР ДОПК. Същите следва да преценяват в съвкупност с всички доказателства по делото. Относно твърдението за извършени СМР - услуги от "Хай левъл инженеринг" ЕООД, освен представените фактури, фискални бонове, не са представени други доказателства, въз основа на които да може да бъде установено вида им, материали които са вложени, лицата, които са ги извършили. В тази връзка правилно съдът е приел за неоснователно искането за спиране на производството по делото, поради наличието на гражданскоправен спор, касаещ имота, където се твърди, че са извършени СМР. Независимо от факта, че вещото лице, назначено по допуснатата СТЕ, не е могло да огледа на място сградите, липсата на други документи във връзка с процесните СМР, води до единствения и възможен извод за неосъществена доставка и неправомерно начислен данък. В подкрепа на този извод е и заключението на СТЕ. За да е налице реално осъществена услуга, следва да се установи не само видът и нейният характер, но и че именно посоченият във фактурата доставчик е извършил услугата. Обосновани са изводите на съда и за липсата на данъчни събития по фактурите на "Строй ком проект" ЕООД, след като не са налице документи, доказващи реално приемане на услугите, наличието на технически и кадрови ресурс. Този извод не е опроверган и чрез заключението на СТЕ. Решаващият съд е разгледал всички относими към спора обстоятелства. При липса на облагаема доставка, логически се налага изводът, че получателят, като страна по договор, знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално. (аргументи в този смисъл и в Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело "Макс Пен" ЕООД, С-18/13). Постановеното решение не е в противоречие и с практиката на СЕС, в която трайно е възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973), цитирани и от първоинстанционният съд, който като съд по фактите приема за недоказано осъществяването на реални доставки по спорните фактури. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Предвид на гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Разноски: Независимо от резултата по спора, на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение по делото, защото такова е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,