Решение № 397 от 25.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1298/2012 г.

Решение № 397 от 25.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1298/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия А. Д. К. против решение № 79/8.05.2012 г. по въззивно нохд № 112/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че е постановено в нарушение на закона в резултат на неправилната оценка на доказателствения материал, поради което следва да бъде отменено и подсъдимия да бъде оправдан. Частните обвинители и граждански ищци Г. К. Т. и А. Й. А. чрез пълномощника си поддържат в касационната жалба, че решението в гражданската му част е постановено в нарушение на закона, защото размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди не съответства на действително претърпените болки и страдания. Правят искане за изменение и увеличаване в справедлив размер. Оспорват основателността на жалбата на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че и двете жалби са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в жалбите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Пловдивският окръжен съд с присъда № 12/2.02.2012 г. по нохд № 2317/2011 г. /която е втора след отмяна на присъда № 54/4.05.2011 г. по нохд № 2072/2010 г. с решение № 150/25.10.2011 г. по въззивно нохд № 335/2011 г. на Пловдивския апелативен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/ признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 19.06.2009 г. на главен път гр. Пл. - гр. К. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение - чл. 42, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 43, т. 4 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Т. На основание чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Оправдал го по обвинението да е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Приложил чл. 343г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 15 000 лева за всеки един от гражданските ищци - Т. и А., със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния им предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и направените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 112/2012 г. изменил присъдата в гражданската й част като увеличил размера на присъдените обезщетения до 40 000 лева за всеки един и на държавната такса до 3 200 лева и потвърдил в останалата обжалвана от страните част. В жалбите на подсъдимия и гражданските ищци са мотивирани исканията им със същите основания - процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствения материал и нарушение на закона. Въззивният съд е извършил цялостна проверка съобразно изискванията по чл. 314 НПК и е приел, че е събран възможния и в достатъчен обем доказателствен материал. Извършил е подробен повторен анализ и е обосновал извода, че няма допуснато нарушение при оценката му в нарушение на предписанията по чл. 107, ал. 3 НПК, а изложените фактически съображения са подробни и задълбочени, основани на верния анализ на писмените доказателствени средства, на показанията на свидетелите, на заключенията на вещите лица. Освен самостоятелния нов анализ на доказателствения материал и мотивиране на възприетата фактическа обстановка, която не се различава от приетата за установена от първоинстанционния съд, въззивният съд е отговорил и на всички доводи и възражения относно изводите за конкретното поведение на всички установени участници в движението в района на пътния участък, където е настъпило произшествието, както и спецификата на пътната обстановка. Правилно е определил като неоснователни твърденията на подсъдимия и защитника му, че няма причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия като водач на МПС и пътнотранспортното произшествие. Изложените съображения в посочения смисъл настоящият състав изцяло споделя. Подсъдимият преди да предприеме извършването на изпреварването, което е не само сложна, но и опасна маневра, е бил длъжен да прецени при конкретната пътна обстановка много обстоятелства, между които са скоростта, дистанцията, страничното разстояние между неговото и изпреварваното превозно средство, да се убеди, че напред в лентата за насрещно движение на двупосочния път с по една лента за всяка посока няма или не се приближава МПС, което е на близко разстояние, че изпреварваното превозно средство не е подало сигнал за изменяване на посоката за движение, за да не пречи или да не застрашава останалите участници в движението, които извършват правомерно движение по платното за движение. Негово задължение е било навлизането в попътната лента да извърши при условия, при които е гарантирана безопасността на останалите участници в движението, т. е. не само да възприема ситуацията в началото на маневрата, но и да прогнозира нейното развитие с оглед и на тяхното поведение, да се убеди, че през целия период на изпреварването няма да застраши насреща движещото се или изпреварваното превозно средство, да следи непрекъснато пътната обстановка и при възникване на някаква опасност за движението да преустанови маневрата. Като не е предприел необходимите мерки за безопасност и е започнал неправомерно маневрата, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието с движещия се в лентата за насрещно движение мотоциклетист. Неоснователно е възражението, че вина за произшествието има само пострадалият поради неправомерното си поведение - движение със скорост над разрешената и извършване на маневра "изпреварване". В решението подробно са изложени съображения, с които е мотивиран отказът да бъде приет за основателен, които настоящият състав изцяло възприема. Поведението на подсъдимия е неправомерно с навлизането му без да се съобрази както с конкретната пътна обстановка и поведението на останалите участници в движението, така и с физическата и психическата си годност с оглед данните за здравословното му състояние да извърши вярна преценка на ситуацията и възможността да приключи успешно маневрата. Пострадалият се е движел в лентата по посока на движението му, но при скорост над разрешената за конкретния пътен участник в нарушение на забраната по ЗДвП. От приетите за установени фактически положения инстанциите по същество са направили неверен правен извод, че е извършил и друго нарушение на правилата за движение, което да е в причинна връзка с произшествието и последиците. Вярно е, че е преминал покрай движещия се в същата посока и в същата лента за движение лек автомобил марка "М. 323" по-бързо, с по-голяма скорост, но не е извършвал маневра "изпреварване" по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗДвП. В конкретния случай не е налице условието, според което изпреварването е свързано с излизане от заемания ред, влизане в съседната пътна лента и връщане в напуснатата лента. Доколкото поведението му като участник в движението и неговата правна оценка имат значение правилно инстанциите по същество са ги отчели като обстоятелства относими за решаване на въпроса за отговорността. В изложения смисъл законосъобразно въз основа на вярната оценка на доказателствения материал поведението на подсъдимия е квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 43, т. 4 ЗДвП и не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна или изменение на решението в наказателната му част. Основателна е жалбата на Г. Т. и Ан. А., в която се поддържа, че размера на обезщетенията по предявените граждански искове е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че са налице основания за увеличаване на присъдените обезщетения до размер на 40 000 лева за всеки един от гражданските ищци. Решението си е мотивирал със законосъобразния извод, че са установени действителни неимуществени вреди, претърпени от родителите на пострадалия при пътнотранспортното произшествие - болки и страдания от неочакваната и ненавременна загуба на обичания и обичащ ги син. Изложил е съображения в подкрепа на извода, че не икономическите условия могат да бъдат обстоятелство, което да оказва решаващо влияние за степента на гражданската отговорност, както и за наличието на предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Настоящият състав по съображенията във връзка с жалбата на подсъдимия намира, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия като обстоятелство от значение за определяне на гражданската отговорност е надценена. Това е довело до нарушаване на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С оглед на всички обстоятелства и тяхното значение, както и с установеното за действително извършеното справедливо е обезщетение в размер до 60 000 лева за всеки един от гражданските ищци. В този смисъл решението на въззивния съд следва да бъде изменено в гражданската му част като се увеличи размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с по 20 000 лева, които подсъдимият да заплати със законната лихва от датата на увреждането, а размера на държавната такса с 2 400 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 вр. чл. 1, т. 3 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение