Решение № 12670 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 845/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Гигова, против решение 5915 от 28.10.2020г., постановено по адм. д. 1970/2020г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Ректорът на СУ Св. Климент Охридски чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Е. Гигова срещу Решение 24/15.01.2020г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка 31/2019г., с което по оплаквания на Гигова за дискриминация, осъществена на основата на признаци образование и възраст, КЗД: -установява, че ответната страна-ректорът на Софийски университет Св.Климент Охридски проф. дфн А. Герджиков, не е извършил нарушение на забраната за дискриминация спрямо жалбоподателката Е. Гигова, по защитените от закона признаци образование и възраст. -оставя без уважение жалба с вх.44-00-274/29.01.2019г. и допълнения към нея, подадени от Е. Гигова, като неоснователна. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Споделя се заключението на административния съд, че оспореното решение на КЗД не противоречи на материалноправните разпоредби. От цялостния прочит на жалбата на Гигова, включително заявеното от нея в отговор от 25.04.2019г. подаден до КЗД във вр. с писмо за отстраняване на непълноти, е видно, че същата визира като осъществена спрямо нея от Ректора на СУ Св. Климент Охридски пряка дискриминация. по см. на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр по признаци образование и възраст Настоящият съдебен състав приема, че не са налице елементите от фактическия състав на визираната от касатора форма на дискриминация. При наведените твърдения в жалбата до КЗД, оспорващата не е установила факти, чрез представяне на съответните доказателства, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, предвид разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. Не се установява Е. Гигова да се е намирала в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на нейно качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е, или би било третирано друго лице в сравнима ситуация /при сравними сходни обстоятелства, съгласно дефинираното в ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр./. В конкретния случай касатора е заявил качествата образование и възраст, като от цялостния прочит на твърденията й пред КЗД е видно, че според Гигова дискриминацията се изразява в отказ на Ректора на СУ Св. Климент Охридски да признае, че в процеса на обучение в СУ Е. Гигова е придобила образователно-квалификационна степен Магистър и съответно да издаде диплома по посочената образователно-квалификационна степен. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Не е доказано от Гигова, че друго лице/сравнител/, което не е носител на защитения признак посочен от касатора, в сравнима ситуация получава по-благоприятно третиране, за да бъде направен извод за пряка дискриминация. Сравнителят се дефинира като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак. Непосочването му, респективно неустановяването на такова лице, препятства сравняване на идентичните обстоятелства и съответно доказване неравенство в отношението. Такова лице не е изобщо посочено и конкретизирано от Гигова, което препятства установяването на неблагоприятния характер на третирането както относително така и индивидуално, а оттам и на причинна връзка между третирането и защитения признак. При недоказване от касатора на този елемент от фактическия състав по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. се обосновава извода, че спрямо Е. Гигова не е осъществена твърдяната пряка множествена дискриминация /която съгласно легалното определение на §1, т.11 от ДР на ЗЗДискр., е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1/, по визираните в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци образование и възраст. Следва да се отбележи, че видно от приетите по делото доказателства, неблагоприятните последици за касатора изразени в неполучаване на диплома по желаната от него образователна степен, не са резултат от нарушение принципа на равно третиране по см. на чл.9 от ЗЗДискр., а на други обстоятелства, свързани с придобиване на съответната образователна степен, включително на необходимостта от изпълнение изискванията от обучаващия се на ЗВО и Правилника за устройството и дейността на съответното висше учебно заведение за завършване на обучението и дипломиране, поради което производство пред КЗД по ЗЗДискр е неприложимо за целените от жалбоподателя последици. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Аргументите изложени от касатора за неблагоприятно третиране и осъществена дискриминация са несъответни на приложимите материалноправни норми на ЗЗДискр и фактите по делото. Настоящият състав не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на АССГ кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение