Решение № 6565 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4285/2014 г.

Решение № 6565 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4285/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Вахид Каджахлу - гражданин на Иран, чрез адв. Миленова, срещу решение № 347 от 20.01.2014 г., постановено по адм. дело № 10192 по описа за 2013 г. на Административния съд - София-град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 1203 от 30.07.2013 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на Каджахлу е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал изложеното в молбата за закрила и казаното във връзка с личното му положение при проведените интервюта. При постановяването на решението съдът е приел за доказани факти и обстоятелства, за които страната не е представила никакви доказателства, и изводите са направени на базата само на твърдяното от административния орган. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. Иска отмяна на съдебното решение - предмет на контрол, отмяна на оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ и връщане на делото като преписка на административния орган с указания по прилагането на закона. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Видно от приложените справки, същият е напуснал адреса и е в неизвестност. Процесуалният му представител адв. Миленова счита, че няма пречки за разглеждане на делото по същество, и предлага да се уважи касационната жалба като основателна по изложените в нея съображения. Ответникът - председателят на ДАБ, не се представлява и не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Направил е извод, че по отношение на касатора не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Като е отчел множеството противоречия в твърденията на лицето и липсата на постоянна позиция досежно твърденията му, че е преследван заради това, че не спазва религиозните обичаи на ислямската религия, първоинстанционният съд е преценил бежанската му история за недостоверна. След анализ на представените доказателства и на изнесеното от кандидата за статут съдът е приел, че не са налице предпоставките на ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Наред с това съдът е приел за достоверно твърдението, че спорът му със собственика на магазина е бил във връзка с неплащането на осигуровки, но не е установено преследване на религиозна основа, така както твърди касаторът. Съобразил е също така, че е налице противоречие в изнесените от него факти, че е бил издаден на властите от друг работник (афганистанец), а в последващо интервю е твърдял, че е издаден от собственика на магазина, тъй като е водил разговори за намерението си да промени религията си, поради което не е дал вяра на тези твърдения. Взел е предвид и настъпилите промени в политическата ситуация в страната, както и липсата на данни за преследване спрямо лицето, основано на политическо мнение или убеждения. Като е приел, че спрямо касатора няма заплаха от преследване заради расовата му принадлежност, неговата религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение или убеждение, съдът е направил извод за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на лицето. Изложил е съображения, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Напускането на Иран не е провокирано от реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция и не са установени други такива спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение. Приел е, че бежанската му история е недостоверна. Като е съобразил справката относно обстановката в Иран, съдът е приел, че цялостната ситуация там не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Приел е неприложимост на хипотезата по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО съобразно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз, както и неоснователност на позоваването на решение на този съд по дело № С-465/2007 г. Дал е подробно мотивиран отговор на възраженията за нарушаване на разпоредби от Наръчника по процедури и критерии за предоставяне на статут на бежанец. По тези съображения оспорването на Каджахлу е отхвърлено. Решението е правилно. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него административно решение, респективно относно липсата на изчерпателно изброените материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на настоящия касатор. Съдът е направил анализ на представените по делото доказателства, обстойно е обсъдил изнесеното от Каджахлу по време на проведените интервюта, неговата бежанска история, отчел е констатираните противоречия и е съобразил данните относно ситуацията в държавата на произход на кандидата за закрила. В резултат, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при отчитане твърденията на лицето и казаното по време на проведените интервюта е направил фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за необсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая са неоснователни. С основание съдът не е дал вяра на поддържаната от лицето бежанска история, респективно на твърденията му за основателен страх от преследване по религиозни причини, предвид отчетените противоречия в обяснението му и, очевидно, липсата на необходимата последователност и логичност на изложеното. В този смисъл по делото не е установено и доказано касаторът да е преследван в държавата си по произход по твърдените религиозни причини, така както е твърдял. Поддържаните от лицето факти не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, както и мотивирано от това нежелание да се завърне в държавата си по произход. Не обосновават също така извод кандидатът за закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Единствените му опасения са били свързани с твърдението му, че друг служител в магазина му е казал, че е бил търсен от полицията, без да е изяснена и установена причината. В тази връзка обосновано в съответствие с установеното по делото съдът е приел, че твърдението му в проведеното интервю на 16.05.2013 г. - "че е напуснал страната си заради религиозни проблеми", не е доказано. Наред с горното, след като е обсъдил обстановката в Иран, за която са почерпени сведения от приложената по делото справка, съдът обосновано е приел, че в държавата по произход на лицето не е налице вътрешен въоръжен конфликт. Възражението срещу справката на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ относно ситуацията в Иран е неоснователно. Представена е официална справка, като в касационната жалба не се съдържат никакви доводи срещу съдържанието й. Ето защо е обосновано схващането на първоинстанционния съд, че съдържанието на справката не дава основание да се приеме, че е налице ситуация на безогледно насилие в страната на произход на кандидата. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал сочените нарушения, които съставляват основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - състав на трето отделение,