Решение № 17216 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1912/2019 г.

Решение № 17216 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1912/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Терра Веджис" ООД, представлявано от управителя С. Ш., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "И. Г." .№..., чрез адв. З. И., срещу решение № 2029 от 03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 852/2017 по описа на Административен съд – Б.. Релевирани са доводи, че съдебният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалноправните и на процесуалноправните разпоредби. При изложени съображения касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което съдът да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна по касационната жалба - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба и неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 г. – 2013 г. за кампания 2016 г., с изх. № 01-011-6500/1033/27.09.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". От писмените доказателства по делото, съдът приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съдържа мотиви – посочени са правни основания и фактически констатации, от които става ясно защо административния орган е прекратил агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програма ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., а именно поради това, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството за текущата кампания парцели, спрямо одобрените – референтни парцели за участие в мярката е 66. 62%, което е в противоречие с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година /Наредба № 11 от 06.04.2009 г. /. Административния съд е извършил анализ на относимите правни норми, съобразявайки ги със събраните по делото доказателства и е достигнал до извода, че не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., като намалението на заявените за подпомагане през текущата кампания площи по направление "Биологично растениевъдство", е повече от 10 %. Тъй като от приетото заключение на вещото лице, категорично е потвърдено, че географското припокриване на заявените през 2016 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент е 66. 62%. Предвид установеното над 10 % намаление на одобрената площ за изпълнение на агроекологичната дейност или направление, не е спазено изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., поради което е прието, че правилно административния орган е приложил чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, прекратявайки агроекологичния ангажимент. Въз основа на което съдът е отхвърлил жалбата на търговското дружество и го е осъдил да заплати на административния орган сумата от 400 лева направени по делото разноски. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правнорелевантните факти доказателства – заключение на съдебно-техническа експертиза, при което е установил надлежно правно-релевантните факти, а въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. От друга страна, обратно на твърденията в жалбата, съдът е обсъдил всички основания за незаконосъобразността на оспорения административен акт. Събрани са необходимите доказателства по отношение на съответствието на административния акт с приложимите правни норми – изискванията на чл. 7, ал. 1; чл. 18, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдебно-техническата експертиза и допълнителна експертиза са установили, че площта за финансово подпомагане за кампания 2013 г. е 129, 15 ха в 94 броя БЗС, а одобрените парцели са 93 броя с площ от 128, 64 ха, като за кампания 2016 г. – площта на пресичане е 85, 70 ха; процентът на припокриване на площта за пресичане на заявените за 2016 г. парцели спрямо одобрените парцели за участие по Направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" е 66, 62%; заявени са 81 броя БЗС с обща площ от 85, 70 ха за кампания 2016 г. Намаляването на заявените площи от оспорващото дружество през 2016 г. е поради прекратени наемни отношения с Община Б. за имоти с обща площ от 444, 238 дка, тъй като търговското дружество не е разполагало с необходимия брой животински единици. Няма спор, че до изтичане на срока дружеството е подало "Заявление за плащане". Обоснован е, обаче, изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства е установено неспазването на изискванията по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение (ал. 1), а одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент (ал. 2). В случая намалението на заявените за подпомагане през текущата кампания площи по направление "Биологично растениевъдство", е повече от 10% - географското припокриване на заявените през 2016 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент, е 66,62% т. е. намалението на площта е много над допустимия размер от 10 %, при което на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, правилно е прекратен агроекологичния ангажимент, поради неспазване на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Развитите от касатора доводи засягат факти и обстоятелства, включително и по прилагане на законови норми, които са ирелевантни за предмета на делото и поради това не следва да бъдат обсъждани. На практика нито един от наведените доводи не може да обоснове различни фактически и правни изводи от приетите от органа и първоинстанционния съд. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение