Решение № 6821 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. П. М. против решение 71 от 17.01.2024 г. по адм. дело 737 /2023 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121К-4453/15.05.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на М. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът министър на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София област е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал.1 ЗМВР. Съдържанието на административния акт съответства на посоченото в разпоредбата, като действията на служителя са подробно описани по време място и начин на извършване, а поведението му е квалифицирано с посочване на нарушените законови разпоредби и правила за етично поведение. Законосъобразно е и заключението на решаващия съдебен състав, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Срещу жалбоподателя М. е образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал.1, т. 1 ЗМВР. В съответствие с чл. 207, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган разпорежда проверка и определя дисциплинарно разследващ орган. Дисциплинарната проверка е проведена при участието на служителя М., като са изпълнени и изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, чрез използване на допустимите доказателствени средства. В съответствие с чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материалите са предоставени на М. за запознаване, а постъпилите от последния обяснения са обсъдени от дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарната санкция. Дисциплинарното производство приключва пет месеца след образуването след като срокът на проверката е продължен с изрична заповед при условията на чл. 205, ал. 6 във връзка с чл. 204 ЗМВР. Следователно процесуалният срок по чл. 205, ал. 6 ЗМВР за приключване на дисциплинарното производство е спазен, а дори при продължаване на срока на проверката с един месец, да са допуснати нарушения, то те не са съществени и не могат да обосноват отмяна на заповедта, тъй като наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона. Съгласно цитираните текстове наказанието се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, което се смята за открито с постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган (чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). В случая обобщената справка от приключилото дисциплинарно производство и становището на дисциплинарно разследващия орган са представени на министъра на вътрешните работи съответно на 21.03.2023 г. и на 22.03.2023г., поради което следва да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказания е издадена в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, а съображенията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Възражението на касационния жалбоподател, че в хода на дисциплинарното производство е нарушено правото му на защита, тъй като не е изслушан от дисциплинарно наказващия орган, е неоснователно. Нормата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на държавния служител да обясни своята позиция относно нарушението, в чието извършване е обвинен и да изрази становище по приключилото дисциплинарно производство. Изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР към дисциплинарно наказващия орган са алтернативни, а не кумулативни и в случая са изпълнени, тъй като служителят е упражнил правото си да даде писмени обяснения, които са приети лично от министъра. Освен това привлеченият към дисциплинарна отговорност служител е уведомен за всички етапи от дисциплинарната проверка, запознат е с всички материали от дисциплинарното производство, представя обяснения и възражения по случая (такива са постъпили на 28.02.2023 г., 01.03.2023 г.) и по време на цялото производство е бил подпомаган в защитата си от адвокат. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР са спазени и правото на защита на наказания служител не е нарушено, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Обосновано от доказателствата и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за санкциониране на служителя М. с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст дисциплинарно наказание уволнение се налага задължително за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата. В конкретния случай е установено, че на 07.10.2022 г. около 23.00 часа жалбоподателят, разузнавач, І степен в сектор 01 Противодействие на престъпни групи с участие на български и чужди граждани, осъществяващи терористична дейност към отдел 03 Контратероризъм при Главна дирекция Борба с организираната престъпност управлява лек автомобил с рег. [рег. номер], по автомагистрала Тракия по посока гр. Пловдив с превишена скорост. В района на КПП-51 жалбоподателят не се подчинява на сигнал на униформени служители на пътна полиция да спре за проверка. Управляваното от М. моторното превозно средство е последвано от патрулния автомобил с включен звуков и светлинен сигнал и е след няколко километра е спрян. При проверката, извършена от служители на пътна полиция, М. се легитимира със служебна карта и отказва тест с техническо средство за употреба на алкохол. Съгласява се да бъде проверен за наркотични вещества, като използваното техническото средство дава положителен резултат за употреба на метамфетамини. Около два часа по - късно М. е отведен от служителите на пътна полиция в лечебно заведение, където отказва да му бъде взета биологична проба за химико токсикологично лабораторно изследване. Тези обстоятелства се установяват от събраните писмени доказателства. При тези факти административният съд правилно приема, че действията на жалбоподателя М. са в противоречие с правилата на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. а и б. в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това и като участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България и на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Действията на жалбоподателя са несъвместими с цитираните правила за етично поведение и представляват деяния, уронващи престижа службата. Извършеното от служителя застрашава доверието на обществото в полицейската институция, тъй като става известно на полицейски служители, граждани и органи на досъдебното производство и е възможно да стане достояние на широк кръг лица, което би се отразило негативно на авторитета на полицейските органи. В този смисъл е тълкувателно постановление 3/07.06. 2007 г. по тълкувателно дело 4/ 2007г. на Върховния административен съд. Това е основание извършеното от М. да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а не като нарушение по чл. 200, ал.1,т. 12 ЗМВР в какъвто смисъл са твърденията в касационната жалба. Доводът, че липсват доказателства, които да установяват, че жалбоподателят М. е отказал да бъде тестван за алкохол и да даде проба за токсикологичен анализ, е неоснователен. Същият се опровергава от обясненията, дадени от полицейските служители Стефанов, Войнов и Кирилов. Заключението се подкрепя от сведенията, дадени от д-р Петров, завеждащ отделение във ВМА и дежурен лекар на посочената по-горе дата, който изяснява обстоятелствата, при които М. отказва провеждането на медицинско изследване, както и от съставените при постъпването на М. в болничното заведение лист за преглед на пациент, протокол за медицинско изследване от 08.10.2022г. в 01.10часа и данните от книгата за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба 1/ 2017г. на МЗ, МВР и МП. Възражението, че не са налице основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като наложената на М. ПАМ е отменена с влязло в сила съдебно решение, също е неоснователен. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е отменена поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при фактическа обстановка, установена при липса на част от изброените по- горе доказателства като медицински документи и обясненията на д-р Петров. Следователно предмет на контрол е отделен административен акт, издаден на различно правно основание и при различна фактическа обстановка, чиято отмяна не може да повлияе на изводите относно законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Доводът, че жалбоподателят е санкциониран поради фалшиво положителна проба за амфетамин , също е неоснователен. Както се установява от текста на заповедта и от представените доказателства служителят М. е наказан за действия, изразяващи се в неспазване на правилата на Закона за движението по пътищата ( чл. 103) и за неизпълнение на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, а не за управление на моторно превозно средство след употреба на упойващо вещество. Тежестта на нарушението и следващата се дисциплинарна санкция в случая са определени от законодателя с разпоредбата на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР. Същевременно в обжалваната заповед са изложени конкретни съображения за тежестта на нарушението, последиците от деянието, субективното отношение на наказания служител към извършеното и цялостното му поведение. Поради това възражението в касационната жалба, че наказанието е определено в нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, който е приложен формално, не се споделя от настоящата инстанция. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства (разпореждане от 21.06.2023г.), а направените от страна на жалбоподателя доказателствени искания са уважени. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съдебния състав правни изводи. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,