Решение № 1572 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11457/2010 г.

Решение № 1572 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11457/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Атанас Димитров Луднев, директор на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян, срещу решение № 219 от 02.08.2010 г., постановено по административно дело № 209/2010 г. на Административен съд - Смолян. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Костадин Николов Михайлов от с. Фатово, обл. Смолян с писмени възражения и становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по жалба на Костадин Николов Михайлов против решение № 15 от 14.05.2010 г. на директора на РУСО - гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 5903066180 от 22.03.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" (ПО) на ТД на НОИ - гр. Смолян, с което на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия на Костадин Николов Михайлов за периода от 18.02.2004 г. до 30.09.2009 г. в размер на 18 666,98 лева - главница, ведно с лихва за периода от 21.04.2004 г. до 16.02.2010 г. в размер на 12 857,90 лева, всичко - 31 524,88 лева. Като причина за възникването на дълга е посочено, че липсва прекратяване на осигуряването. Съдът е отменил оспорваните административни актове с мотивите, че не следва да бъдат възстановявани изплатените суми по осигурителното плащане, тъй като не била налице втората кумулативно предвидена предпоставка за възстановяването им съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, а именно - лицето е действало добросъвестно. Решението на Административния съд - Смолян, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че със заявление вх. № 1489/5903066180 от 18.02.2004 г. Костадин Николов Михайлов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 31 от 08.03.2004 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" на ТД на НОИ - гр. Смолян на същия му е отпусната такава от 18.02.2004 г. пожизнено на основание чл. 69, ал. 1 и 2 от КСО, при навършена възраст 44 г. и 11 м., в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО. С последващите разпореждания пенсията е била изменяна и осъвременявана. Със заявление вх. № 7283 от 10.07.2009 г. Костадин Николов Михайлов е направил искане на основание чл. 102 от КСО да му бъде преизчислена пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането, като с разпореждане № 5903066180 от 16.02.2010 г. на ръководителя на ПО на ТД на НОИ - гр. Смолян е отменено разпореждане № 31 от 08.03.2004 г. и на същия му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 и 2 от КСО. Михайлов е оспорил е това разпореждане пред директора на РУСО - гр. Смолян, който с решение № 10 от 15.03.2010 г. е отхвърлил жалбата и оставил в сила разпореждането от 16.02.2010 г. Това решение на административния орган е било предмет на друго дело пред Административен съд - Смолян, който е отхвърлил оспорването срещу решение № 10 от 15.03.2010 г. на директора на РУСО - гр. Смолян и е оставил в сила разпореждане № 5903066180 от 16.02.2010 г. на ръководителя на ПО на ТД на НОИ - гр. Смолян, отменящо разпореждане № 31 от 08.03.2004 г., но липсват данни същото да е приключило с влязло в сила съдебно решение. С разпореждане № 46 от 23.04.2010 г. на ръководителя на ПО на ТД на НОИ - гр. Смолян на Костадин Николов Михайлов му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 08.03.2010 г. пожизнено по чл. 69, ал. 1 и 2 от КСО, по заявление, подадено на 11.03.2010 г. С разпореждане № 5903066180 от 22.03.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" на ТД на НОИ - гр. Смолян (предмет на настоящото производство) на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с разпореждане № 5903066180 е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия от настоящия ответник Костадин Николов Михайлов за периода от 18.02.2004 г. до 30.09.2009 г. в размер на 18 666,98 лева и лихва за периода от 21.04.2004 г. до 16.02.2010 г. в размер на 12 857,90 лева. При подаване на първото заявление вх. № 1489/5903066180 от 18.02.2004 г. Костадин Николов Михайлов не е укрил никакви релевантни факти, а е декларирал само тези, които са били налице към този момент. В инкорпорираната в него декларация не е попълнил от коя дата не се осигурява. В конкретният случай лицето е попълнило образеца УП-1, така както е посочено, като на реда в заявлението "не се осигурявам от" - липсва попълване на текст от лицето. Това обстоятелство не може да се приеме, като укриване на данни, че лицето работи или липса на потвърждаване за прекратено осигуряване и по никакъв начин не е попълване на документ с невярно съдържание. Въпреки тази нередовност, заявлението е било прието и с разпореждане от 08.03.2004 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е отпуснало исканата пенсия, считано от 18.02.2004 г. След като в заявлението си за пенсиониране лицето не е попълнило изискуемата декларация за прекратено осигуряване, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ не е предприело действия по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за попълване на липсващия документ. Както лицето, така и пенсионните органи са приели, че с прекратяване на основанието за осигуряване е реализиран фактическия състав от хипотезата на чл. 94, ал. 1 от КСО. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящия не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило пенсия. Същото не е укрило факти и е представило всички относими документи във връзка с придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че проява на недобросъвестност би била налице, ако Михайлов бе подал невярна информация относно релевантните по заявлението за отпускане на пенсията факти. Неточното тълкуване на закона не следва да бъде в ущърб на осигурените лица, работили и притежаващи необходимия трудов стаж и възраст, за да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст и в случая не сочи наличие на недобросъвестно поведение. При положение, че всички документи за осигурителния стаж на лицето са били приложени по опис към заявлението, административният орган е следвало служебно да извърши проверка на декларираните данни и да изясни всички обстоятелства от значение за издаване на законосъобразен акт. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е било длъжно да следи дали заявителят е попълнил декларацията, че осигуряването му е прекъснато, защото тя е задължителен реквизит на заявлението и при условие, че тази декларация не е била попълнена, е следвало заявителят да бъде поканен да я попълни. Само при надлежно попълнена декларация с неверни данни може да се приеме, че заявителят е бил недобросъвестен. Както правилно е приел административният съд, установеното по делото дава основание да се приеме, че в случая не може да става въпрос за проявена недобросъвестност от страна на Костадин Михайлов. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия, то същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на ответника по касация, още повече да му причинят вреда. Осигурителните органи не са доказали недобросъвестността при получаване на процесните суми и отчитайки, че тя е част от фактическите основания за издаването на оспорените актове, първоинстанционният съд законосъобразно е постановил отмяната им. По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,