Решение № 4729 от 17.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на А. Хинова, подадена чрез пълномощник адвокат И. Цановска, против Решение 379/11.11.2021 г., постановено по административно дело 391/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 18-4693/03.06.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Враца. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед. Съображения в подкрепа на касационната жалба се съдържат и в представените по делото писмени бележки. Ответната страна, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Враца, посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Постъпил е отговор и от Д. Мичева чрез адвокат В. Данкова, в който се съдържат доводи в подкрепа на съдебното решение с молба да бъде оставено в сила. На проведеното по делото открито съдебно заседание Д. Мичева се явява лично и с адвокат Данкова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, както и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Останалите ответни страни Кмет на Община Мездра, Л. Минчева, Г. Василев и Д. Колева, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Враца е заповед на Началника на СГКК Враца, издадена на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 ЗКИР и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър съгласно предложения от заявителя Д. Мичева проект. Заповедта е издадена поради установена грешка в кадастъра относно границите на поземлен имот 44745.501.495 по КККР на [населено място], община Мездра. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключенията на вещото лице по двете допуснати съдебно-технически експертизи, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с процесната заповед, която е приета за законосъобразна. За да достигне до този извод, съдебният състав на Административен съд Враца е извършил цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон. Процесната заповед изпълва хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, при която изменението в кадастъра се извършва при установяване на непълнота или грешка, каквато действително е налице в случая по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Посредством използваните по делото експертни знания е установено, че предложеният проект за изменение в кадастъра отразява съществуващото в действителност положение на имотните граници на поземлен имот 44745.501.495. Установено е също така, че границата между имоти 495 и 494 не представлява съществуващи стари зидове с високи подпорни стени /каквито се намират на границата с улицата/, а представлява ограда от телена мрежа на бетонова основа и метална порта, като именно тази ограда и порта фиксират действителното местоположение на границата, поради което правилно е отразена в процедираното изменение. При тези факти, безспорно е налице грешка в кадастралната карта, предвид установеното несъответствие в границите и очертанията на процесния имот, спрямо действителното му състояние, която е отстранена по законоустановения ред. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. При повторното разглеждане на делото първостепенният съд е съобразил дадените му указания, събрал е допълнителни доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна Д. Мичева следва да се присъдят сторените от нея разноски в хода на настоящото производство, които са в доказан размер от 900 лева. Претенцията на Началника на СГКК Враца за разноски е неоснователна, тъй като не са сторените такива - постъпилия по делото отговор не е изготвен от процесуален представител, както и такъв не е участвал в касационното производство под каквато и да е форма. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,