Решение № 11528 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7849/2016 г.

Решение № 11528 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7849/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Ловеч, подадена срещу решение № 49 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 270/2015 г. по описа на Административен съд - Ловеч. С него по жалба на Й. Йонков е отменена издадена заповед рег. № 906з-47/11.11.2015 г. за наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от осем месеца". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Ответникът - Й. Йонков не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Оспореното решение е неправилно предвид извода на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на дисциплинарната процедура. На служителя, който заема длъжността мл. автоконтрольор, е наложено дисциплинарното наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за извършени по време на две негови дежурства в смесен наряд дисциплинарни нарушения, квалифицирани като съставомерни по чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 4 от същия закон, но от лице, което е било в състава на комисията, определена с резолюция на директора да извърши проверка по сигнала на Дирекция "Вътрешна сигурност" за допуснати от полицейски служители нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на вменените им задължения при извършване на пътен контрол. Според съда, по този начин издателят на заповедта е участвал в извършената проверка и в качеството си на председател на комисията началникът на СПП е подписал справката за резултата от проведеното дисциплинарно производство и конкретното предложение за налагане на дисциплинарното наказание. При така установеното от фактическа страна, административният съд неправилно е приел, че ЗМВР не допуска възможността едно лице да изпълнява функции както на дисциплинарно разследващ, така и на дисциплинарно наказващ орган. В случая не се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, когато задължително се налага дисциплинарното наказание "уволнение". При наличие на данни за извършено нарушение от изброените от т. 2 до т. 15 от тази разпоредба нарушения провеждането на дисциплинарно производство е регламентирано в чл. 207 от ЗМВР. В тази процедура, която е подчинена на отделни императивни правила, изрично е направено разграничението между функциите на дисциплинарно наказващ и дисциплинарно разследващ орган. В останалите случаи чл. 208 от ЗМВР не само допуска дисциплинарното производство да започне без издаването на нарочна заповед, но в чл. 205, ал. 2 от същия закон диспозитивно предвижда извършването на проверка по разпореждане на дисциплинарно наказващия орган. Същият, съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Следователно за хипотезите на извършени дисциплинарни нарушения по чл. 198 - 202 и чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР функциите по установяването им и по налагането на съответното наказание е допустимо да се съвместяват от компетентните органи по чл. 204 от ЗМВР. Затова, след като в настоящия случай дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР, то не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Останалите констатации на решаващия съд за пороци при проведената процедура и за несъответствие на заповедта с материалния закон също са неправилни и необосновани. Касационната инстанция не споделя изводите, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР оспорената заповед не съдържа фактическите и правни основания за издаването й и че видеозаписите от автоматизираната информационна система "Видеозаснемане на пътен контрол", предоставени от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, не могат да бъдат годно доказателствено средство в дисциплинарно производство. Неправилно е прието за основателно възражението на наказания служител за несъставомерност на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. След като същият не заявява кой от двамата в наряда е поставил предмет (полицейска шапка) върху камерата в купето на служебния автомобил, каквото нарушение на конкретни разпоредби от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил е установено, то е налице укриване на същото. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР по индивидуализацията на вида и размера на наказанието. Изрични мотиви в тази насока не е следвало да бъдат излагани, доколкото в чл. 200, ал. 1 и 2 от ЗМВР изрично е посочено, че за изброените нарушения се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,