Решение № 12227 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на административния ръководител на Районен съд Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Вичев, срещу решение 7219 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело 403/2023 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради несъответствие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника му юрк. Арсов, излага съображения за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Д. Вътов, чрез адв. Стефанова като процесуален представител, изразява становище за правилност на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за безплатно адвокатско представителство в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия съобрази, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което намира жалбата за допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение по т. 4 от протокол 47 от заседание на 13.12.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, относно произнасяне по решение на дисциплинарния състав по дисц. дело 2/2022 г. по описа на Висшия съдебен съвет, с което Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет решава да не наложи дисциплинарно наказание на Д. Вътов съдия в Районен съд Пловдив, по предложение с рег. индекс 4114/04.02.2022 г. на административния ръководител на Районен съд Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание за виновно неизпълнение на служебните задължения нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 307, ал. 3, т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), и приема мотивите на дисциплинарния състав. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати процесуални нарушения, при наличен кворум и необходимо мнозинство съгласно чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Решението на Съдийската колегия на ВСС е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 320, ал. 7 ЗСВ. Не се установяват нарушения на материалния закон или несъответствие с целта на закона. Според съда, изводите на дисциплинарния състав за липса на основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност на Д. Вътов съдия в Районен съд Пловдив са направени при правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникването на такава отговорност доказано дисциплинарно нарушение. В случая, не е бил осъществен съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, защото сочените отсъствия на Д. Вътов на 29.09.2021 г. и 26.01.2022 г. са свързани с явяването му в сградата на ВСС като страна по образувани срещу него дисциплинарни производства, а тези на 07.01.2022, 11.01.2022 и 25.01.2022 г. (за последната дата явил се на работното място в 16:20 часа) са след приетите от СК на ВСС във връзка с епидемичната обстановка в страната правила и мерки за работа на съдилищата, определящи специален режим на присъствие, при който не е задължително физически престой в сградата на съда за съдии, които не са в дежурство или определени по график. Следователно, по отношение на тези дати физическото отсъствие на съдията от сградата на съда не води до извод за неизпълнение на служебните му задължения. Установява се, че на посочените неприсъствени дни съдията е изпълнявал едно от основните си задължения проучване на дела, анализ на доказателства и изготвяне на съдебни актове по обявените за решаване дела. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. В предложението на административния ръководител на Районен съд Пловдив за образуване на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарно наказание на съдия Д. Вътов като основание е посочено неизползване на отпуск или командировка от последния на 29.09.2021 г. и 26.01.2022 г., когато се е явил в сградата на ВСС по образувани срещу него дисциплинарни дела, както и за неявяване на работното място на 07.01.2022, 11.01.2022 и 25.01.2022 г. (за последната дата явил се на работното място в 16:20 часа) и неизползване Единната информационна система на съдилищата на тези дати. Настоящият петчленен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК споделя изцяло правните изводи на решаващата инстанция за липса допуснато дисциплинарно нарушение. Правилни са изложените от съда мотиви по възраженията на административния ръководител на Районен съд Пловдив срещу явяването на съдията в сградата на ВСС в гр. София, в качеството му на страна по образуваните срещу него дисциплинарни производства по описа на СК на ВСС. Съгласно чл. 313, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗСВ, когато наказващият орган не е провел изслушване или не е приел писмените обяснения на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, наложеното дисциплинарно наказание се отменя от съда, като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. Тази законова процедура е гаранция за правото на защита на магистрата, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, тъй като изслушването му само пред дисциплинарния състав би било в нарушение на конституционното му право на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България. Поради това, възможността същият да упражни лично правото си на защита чрез явяване в заседанията във ВСС по тези дела, не може да бъде оприличена на виновно неизпълнение на служебното задължение за присъствие на работното му място. Следователно са неоснователни касационните доводи за допуснато нарушение на трудовата дисциплина поради неявяване на работното място без разрешен отпуск или командироване на магистрата. Конституционно признатото право на защита пред съд е безусловно и не е предпоставено от други условия за упражняването му, включително и от ползване на предвиден в закона вид отпуск. В този смисъл по реда на чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ, работодателят е длъжен да освободи от работа работника или служителя, когато същият е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. Сочената разпоредба намира приложение и при личното явяване пред административнонаказващия орган при образувано дисциплинарно производство срещу лицето. Неоснователно е и оплакването за липса на командироване на съдията към тези дати, доколкото по реда на чл. 227 ЗСВ този институт намира приложение при служебна необходимост от временно възлагане на магистрат в един орган на съдебната власт на изпълнението на служебни задължения в друг орган на съдебната власт, което е неприложимо в хипотезата на явяване пред административнонаказващия орган в дисциплинарно производство. Правилни са и развитите от съда правни изводи за липса на допуснато дисциплинарно нарушение по отношение на отсъствието на съдията от работното му място на датите 07.01.2022 г., 11.01.2022 г. и 25.01.2022 г., визирайки приетите от СК на ВСС правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия, въвеждащи специален режим на физическо присъствие в сградите на съдилищата, според който съдиите и съдебните служители, които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда. Обосновано е прието от тричленният състав, че служебните задължения на съдията включват редица функции със специфичен характер, от които и такива, които могат да се изпълняват извън работното му място. В тази връзка се споделят и разсъжденията на решаващата инстанция, че спазването на работното време и място е относително, като се отчита характерът на работа и времето за извършване, както и останалите особености на изпълнение на служебните задължения на магистрата. По отношение посочените от административния ръководител дати, от протеклото производство се установява, че съдия Вътов е изпълнявал едно от основните си задължения - проучване на дела, анализ на доказателствата и изготвяне на съдебни актове по обявени за решаване дела. Неговата липса не е довела до неоснователно отлагане на дела, нито има данни за създадени затруднения в работата на съда. Предвид изложеното, физическото му отсъствие в сградата на съда не може да се приравни на дисциплинарно нарушение. Поради това правилно е прието, че с физическото си отсъствие от сградата на съда на 29.09.2021 г., 07.01.2022, 11.01.2022 и 25.01.2022 г. и 26.01.2022 г., съдия Д. Вътов не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Решаващият съд е обосновал правилни изводи, че въпреки физическото отсъствие на съдията от сградата на съда, същият е изпълнявал служебните си задължения. Към този момент за съдилищата са въведени специални правила и мерки за работа в условията на пандемия, предвиждащи задължително присъствие в сградата на съда само на съдиите и служителите, които са дежурни или по график. Поради това, не може да се поддържа, че осъществявайки служебните си задължения по допустим от действащата регламентация ред съдията е допуснал дисциплинарно нарушение и особено такова, водещо до най-тежкото предвидено наказание. Предвид изложеното, като е приел обжалваното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за законосъобразен административен акт, съдът е приложил материалния закон правилно. Решението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора по касационната жалба и своевременно постъпилото искане от процесуалния представител на съдия Д. Вътов за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, определено на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, такова се дължи в размер на 1000 лева. Поради характера на осъщественото представителство и при липса на представени доказателства за регистриране на адвоката по ЗДДС, претендираната сума от 200 лева за ДДС не следва да бъде присъждана. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,