Решение № 2000 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез юриск. Бъчварова, срещу Решение 5575 от 13.09.2023г., постановено по адм. д. 7240/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът твърди и излага доводи, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено и претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът И. Павлова, чрез адв. Василев, в представен писмен отговор твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменена Заповед 498/08.07.2022г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл във вр. с утвърдено със заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ длъжностно разписание във вр. с отказ на служителя да встъпи на равностойни длъжности по служебно правоотношение в същата администрация по отправени писмени предложения 01-6500/3834/08.07.2022г. и 01-6500/3835/ 08.07.2022 г. и писмено предупреждение, е прекратено служебното правоотношение на И. Павлова на длъжността гл.експерт в отдел "Пчеларство, мляко и интервенция", дирекция "Селскостопански механизми" при ДФЗ. За да се произнесе по спора и отмени обжалваната заповед, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения за липса на предпоставките на разпоредбата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. До този извод съдът стигнал, след като от фактическа страна и въз основа на събраните по делото доказателства и приета СИЕ приел, че: Със Заповед 497/08.07.2022г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, въз основа на Заявление вх. 02-6500/3768/04.07.2022г., И. Павлова е възстановена, на основание влязло в сила на 27.06.2022г. Решение 131 от 10.01.2022г. на АССГ по адм.дело 8507/2021г., на заеманата от нея преди прекратяване на служебното ѝ правоотношение длъжност гл.експерт в отдел "Пчеларство, мляко и интервенция", дирекция "Селскостопански пазарни механизми", ДФЗ . Заповедта е връчена на И. Павлова на 08.07.2022г. С Предложения изх.01-6500/3834/ 08.07.2022 г. и изх. 01-6500/3835/08.07.2022г., на основание чл.82, ал.1 от ЗДСл и предвид липсата на свободна длъжност гл.експерт в дирекция "Селскостопански пазарни механизми", отдел "Пчеларство, мляко и интервенция", ДФЗ към 08.07.2022 г., отправени от Изпълнителния директор на ДФЗ до И. Павлова, е предложено същата да бъде възстановена на други свободни длъжности гл.експерт в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", Областна дирекция на ДФЗ-Благоевград или в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", Областна дирекция на ДФЗ-гр.Кърджали. Предложенията са връчени на 08.07.2022 г. на служителя, който отказал да ги приеме. На същата дата на Павлова е връчено Предизвестие 22/08.07.2022г. от Изпълнителния директор на ДФЗ, с което е уведомена, че след изтичане на едномесечен срок от връчване на предизвестието ще бъде прекратено служебното ѝ правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Въз основа на това е издадена процесната Заповед 498/08.07.2022г. на Изпълнителния директор на ДФЗ. С изменение на щатното разписание в сила от 01.07.2022г., действало към момента на постановяване на процесната заповед, не е налице намаляване броя на щатните бройки за длъжността гл.експерт в отдел "Пчеларство, мляко и интервенция", дирекция "Селскостопански пазарни механизми", ДФЗ тези бройки са 9. В длъжностните разписания в сила от 12.04.2022 г. и 16.05.2022 г. действали преди изменението от 30.06.2022 г., числеността на тези бройки също е 9, от което съдът извел извод, че липсва реално съкращаване на длъжността. Заеманата длъжност не е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на администрацията, тя продължава да съществува под същото наименование, като система от функции, задължения и изисквания без изменения и не е намален броят на заетите служители, които я изпълняват, съответно по отношение на И. Павлова не са осъществени изискванията на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в закона основание за прекратяване на служебното и правоотношение. Съдът приел също, че отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение има за своя последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност съгласно чл.122, ал.1 ЗДСл, като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява своите служебни функции. От доказателствата по делото се установява, че Павлова се е явила в срок в администрацията на ДФЗ, депозирала е заявление за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, с което е завършен фактическият състав на цитираната норма за възстановяване на държавна служба. В конкретния случай това задължение не е изпълнено, независимо от обстоятелството, че на Павлова, към датата на възстановяване, са отправени две предложения за заемане на друга длъжност главен експерт по служебно правоотношение в същата администрация, а именно в ОД-Благоевград и ОД-Кърджали. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилни са изводите на АССГ, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и касационния състав ги споделя напълно. В допълнение следва да се каже, че назначението на Павлова на съществуваща в щатното разписание като позиция длъжност, но която е заета от друг служител, и в същия ден прекратяване на служебното ѝ правоотношение, представлява заобикаляне на нормативното задължение за изпълнение на влязлото в сила решение за реално възстановяване на държавния служител на заеманата от него длъжност, посредством документална имитация на това изпълнение. Същото не постига целения от закона и съдебното решение резултат, а напротив, цели избягването му, посредством фиктивно възстановяване на служителя на несъществуваща в щата свободна длъжност, тъй като съществуващите 9 броя длъжности за главен експерт в отдел "Пчеларство, мляко и интервенция", дирекция "Селскостопански пазарни механизми" ДФЗ, са били заети към този момент. Уволнението би било действително и законосъобразно единствено при действителното съществуване и надлежното заемане на тази длъжност от служителя, предхождащо уволнението му от нея и съответно настъпила промяна в длъжностното разписание съкращаване на длъжността. В конкретния случай, както с оглед несъществуването на длъжността, така и с оглед обстоятелството за връчването в един и същи ден на заповед за възстановяване и на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не може да бъде прието, че влязлото в сила съдебно решение изобщо е изпълнено. В случая изначално е налице липса на изпълнение на съдебното решение за възстановяване на заеманата длъжност и служебното правоотношение с държавния служител фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. Посоченият в мотивите отказ на Павлова да приеме отправените ѝ две предложения да заеме посочените в тях длъжности не променят извода за липсата на материалноправните предпоставка за прекратяване на служебното ѝ правоотношение, посочени като основание за издаване на процесната заповед тези по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл и са неотносими към тях. За пълнота следва да се отбележи, че държавен служител, по силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането ѝ. В случая може да се приеме за доказано наличието само на първата предпоставка, а именно, че Павлова отговаря на условията да заеме предложените ѝ две длъжности, но не е налице втората изискуема предпоставка, а именно изразено от нея предварително писмено съгласие за заемане на някоя от предложените ѝ длъжности. Напротив тя е отказала въобще да приеме и двете предложения. За да е налице "предварително писмено съгласие" по силата на цитираната разпоредба по чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, е необходимо съгласието на служителя да е изразено в писмена форма в момент, който предхожда издаването на административния акт за преназначаване. Налице е незаконосъобразност на процесната заповед и противоречието ѝ с целта на закона. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното и доказано искане на ответника по касация, следва да му се присъдят направени разноски в минималния размер предвиден за този вид дела - 1000 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение, при уважаване на възражението за прекомерност на претендираното такова от 1200 лева, предвид изготвяне единствено на отговор на касационната жалба в това производство и липса на осъществено процесуално представителство от адвоката в откритото съдебното заседание пред ВАС. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,