Решение № 10113 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1747/2011 г.
ВАСVI отделение06.07.2011 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2381/17.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1698/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10113 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1747/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Ивелина Петрова Георгиева, действаща като ЕТ "АИППМП - д-р Ивелина Георгиева" - гр. Белослав, чрез пълномощника адв. Жанета Димова, против решение № 2381/17.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1698/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й против писмена покана изх. № 29-05-3350/11.05.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - гр. Варна, оспорва жалбата. В писмено възражение по жалбата и писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Йордан Йорданов, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на д-р Ивелина Петрова Георгиева, действаща като ЕТ "АИППМП - д-р Ивелина Георгиева" - гр. Белослав, против писмена покана изх. № 29-05-3350/11.05.2010 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Варна за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 801,88 лв. в резултат на превишаване на определените й регулативни стандарти /РС/ за второто тримесечие на 2009 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебната експертиза, съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2009 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се поделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-09-352/23.04.2010 г. на директора на РЗОК, е назначена финансова проверка на ЕТ "АИППМП - д-р Ивелина Георгиева" за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените регулативни стандарти за второто тримесечие на 2009 г. Въз основа на резултатите от тази проверка, обективирани в протокол за неоснователно получени суми № 2-146/27.04.2010 г., директорът на РЗОК е отправил процесната писмена покана за внасяне на дължимата сума в размер на 801,88 лв. по сметка на РЗОК. По делото е установено, че жалбоподателят е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор /ИД/ № 03-0375/09.03.2009 г. С протокол № 1/30.04.2009 г. са определени индивидуалните РС за второто тримесечие на 2009 г., като стойността на направленията за медико-диагностични дейности /Бл. МЗ-НЗОК/ е 1114 лв., а с протокол № 2/22.06.2009 г., въз основа на молба от изпълнителя на медицинска помощ /ИМП/ е извършено увеличение на РС, като стойността е определена на 1194 лв. Според чл. 37, ал. 1 и 2 от ИД броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 37 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК, представлявана от РЗОК/ заплатените средства за медико-диагностични дейности /МДД/ и специализирани медицински дейности /СМД/, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. От заключението на вещото лице по съдебната експертиза, изслушана по делото се установява, че размерът на издадените от жалбоподателя, изпълнени и заплатени направление за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ през първото тримесечие на 2009 г. са в размер на 1545,56 лв., общата сума заедно с допустимите превишения от общо 25 % е в размер на 1465,56 лв., при определени по РС - 1172 лв, или налице е надвишение с 80,56 лв.; през второто тримесечие на 2009 г. издадените, изпълнени и заплатени направление за МДД са в размер на 2118,58 лв., след приспадане на превишението от 15 % от предходното тримесечие в размер на 175,80 лв. и прибавяне на допустимите превишения за второто тримесечие от общо 25 % /119,40 лв. и 179,10 лв./, сумата се изчислява в размер на 1316,70 лв., при определени по РС - 1194 лв., или налице е надвишение с 801,88 лв. Заключението на вещото лице съответства на констатациите на контролните органи при извършената финансова проверка, както и на писмените доказателства по делото, поради което обосновано е възприето от съда. Налице е щета за НЗОК в размер на 801,88 лв., доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 37, ал. 3 от ИД и чл. 233, ал. 1 от НРД - 2006 г. С оглед на това обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой/стойност на МДД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Правилни са изводите на съда във връзка с възражението на жалбоподателя за късно определяне на РС. Протокол № 1 за определяне на РС за първото тримесечие е връчен на изпълнителя на медицинска помощ на 30.04.2009 г. Срокът за връчване на протокола за определяне на РС е предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК /Правилата/, представляващи Приложение № 16 към решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, която предвижда, че регулативните стандарти за текущото тримесечие се предават на изпълнителя при приемане на отчета му за първия месец на същото. Това изискване не е нарушено, тъй като срокът за предаване на отчета за първия месец е до третия работен ден на следващия месец, съгласно т. 154.1 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Наред с това, в § 5 от ДР на Правилата е предвидено, че до изготвянето на окончателните РС за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първият месец от текущото тримесечие назначават СМД и МДД, съобразно медицинската целесъобразност и съобразно определения РС за предходното тримесечие. В случая обосновано съдът е приел, че не е допуснато нарушение при връчване на РС за второто тримесечие, тъй като е съществувала обективна възможност за спазване на определеният брой/стойност на СМД и МДД през оставащите два месеца до края на тримесечието. В разпоредбата на § 5 от Правилата недвусмислено е предвидено изискването изпълнителите на медицинска помощ да съобразяват назначаваните СМД и МДД с определения РС за предходното тримесечие. В случая това не е сторено, тъй като от заключението на вещото лице е установено, че за предходното тримесечие РС е на стойност 1172 лв., т. е. при съобразяване с него не би било допуснато превишение на РС за процесното тримесечие. Предвид изискването в цитирания § 5 от Правилата за едновременно съобразяване на РС за предходното тримесечие и на медицинската целесъобразност, то въпреки че не е изследван въпросът за медицинската целесъобразност на извършените назначения, не е допуснато нарушение на материалния закон, нито на процесуалните правила при издаването на оспорения акт. Твърденията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушени на съдопроизводствени правила са не са конкретни, а при извършената проверка настоящият състав не констатира такива. Съдът се е произнесъл мотивирано по всички доказателствени искания на жалбоподателя, като е уважил тези, които са допустими и съответно е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства, които не са относими и необходими за правилното решаване на спора. Не са допуснати нарушения при разпределение на доказателствената тежест, както и при преценка на доказателствената сила на събраните доказателства. Неправилно е позоваването от страна на пълномощника на касатора на решението по адм. дело № 8677/2009 г. на ВАС, шесто отделение, тъй като в настоящия случай административната процедура е спазена и е съставен протокол за неоснователно получени суми, за разлика от случая по посоченото дело. Предвид изложеното, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателката следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените за тримесечието регулативни стандарти. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,