Решение № 6067 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2025 г.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби против решение 23222/12.11.2024 г., постановено по адм. д. 2155/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД) се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, защото решението на КЗД е издадено от компетентен орган, който се е съобразил с волята на жалбоподателката, ползвала правна защита от адвокат, дължащ й разясняване на защитените признаци и въпреки това не ги е посочила изрично. Тези твърдения обуславят касационното оплакване по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, както и е уточнено в становището по същество на спора. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение и оставяне в сила на Решение 42/24.01.2024 г. на Комисията. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в писмено становище. Претендира разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другите страни разноски. В касационната жалба на Е. С. М. са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното съдебно решение, както и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасяне от съда по искания, с които не е сезиран касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде обезсилено, съответно отменено. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и относно действителността и законосъобразността на решението на Комисията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски по списък. В касационната жалба на "Радиокомпания Си.Джей" ООД се обосновават оплаквания за необоснованост, неправилност и постановяване на съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде върнато делото на АССГ за постановяване на решение по същество на спора. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. К. Х. оспорва и трите касационни жалби по съображения, изложени в три отделни писмени отговора. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения: С обжалваното решение 23222/12.11.2024 г., постановено по адм. д. 2155/2024 г. по описа на АССГ по жалбата на Д. К. Х. е обявена нищожността на Решение 42/24.01.2024 г. на КЗД, втори постоянен специализиран заседателен състав, издадено по преписка 135/2022 г., изпратена е преписката на Комисията за ново произнасяне по жалбата на Д. К. Х. с вх. 44-00-2087/15.06.2022 г. с указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното пред него решение е нищожно като издадено от некомпетентен орган тричленен състав на КЗД в нарушение на чл. 48, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), защото обстоятелствата, на които се е позовала Д. Х. в жалбата до КЗД обуславят оплаквания за дискриминационно отношение не само по защитен признак пол, но и въз основа на лично положение и семейно положение, поради което е трябвало да бъдат разгледани от петчленен състав на Комисията. Решаващият съд не е изложил мотиви относно другите основания по чл. 146 от АПК, а само е описал приетата за установена фактическа обстановка по спора. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против подлежащ на съдебен контрол акт от лице с правен интерес, за което оспорения акт е неблагоприятен. Неоснователно е оплакването за недопустимост по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК на обжалваното съдебно решение. АССГ е сезиран с жалба срещу цялото решение на КЗД, поради което при изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК е бил длъжен да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 и да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Следователно като се е произнесъл по процесуално допустима жалба с искане само за отмяна на решението на КЗД и е прогласил неговата нищожност, АССГ не е постановил недопустимо съдебно решение. Мотивите на първата инстанция относно предмета на производството пред Комисията, респективно колко и какви са признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, които е трябвало да бъдат анализирани от специализирания независим държавен орган при обосноваване на правните му изводи за липса на дискриминационно отношение спрямо Д. Х., също не съставляват основание за недопустимост на съдебния акт според установените в практиката критерии за този порок. Осъществените от първата инстанция процесуални действия, включително и мотивите относно наличието на множествена дискриминация не нарушават съдопроизводствените правила, но направените констатации относно наличието на множествена дискриминация обуславят извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от КЗД, а не за нищожност на решението на Комисията. От съдържанието на жалбата на Д. Х. до КЗД е видно, че липсва изрично позоваване на конкретен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, на който тя се позовава като основание за твърдяното дискриминационно поведение спрямо нея. Посочените от жалбоподателката твърдения, както обосновано е приел и АССГ, е възможно да бъдат квалифицирани като съответстващи на нежелано от нея поведение, което е породено по различни причини. В подобна хипотеза органът е длъжен служебно да изясни действителната воля на лицето, което го е сезирало и да определи предмета на производството, за да осигури ефективно право на защита както на сезиращия го, така и на другите участници в правоотношението. Обстоятелството, че Д. Х. е ползвала правна помощ и съдействие не освобождава от тази служебна отговорност Комисията, която е трябвало да изясни още на най-ранен етап от производството какви са конкретните оплаквания, включително и относно защитения признак, на които се позовава жалбоподателката. Изясняването на действителната воля на лицето, което твръди, че е жертва не означава въвеждане на допълнителни признаци, както се твърди в касационната жалба на КЗД, а служебно задължение по общите правила на АПК на органа, който ръководи производството, за да бъде определен правилно предмета му, респективно относимите факти и необходимите доказателства. В конкретния случая липсата на ясно изразена воля и неяснотата относно наведените оплаквания на основата на кой признак/признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е от съществено значение, доколкото в сходни случаи е формирана съдебна практика за множествена дискриминация, респективно производството пред КЗД би трябвало да се разгледа в разширен състав. Необосновано обаче АССГ е приел, че е доказана множествена дискриминация доколкото в жалбата до Комисията липсва ясно изразена вола за конкретен защитен признак, респективно позоваване на повече от един признак. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на КЗД не е нищожно, а постановено при съществено нарушение на административнопроизводстевните правила по повод нередовна жалба, което е пречка за определяне на компетентния за разглеждането й състав (тричленен или петчленен). Като е достигнал до неправилен правен извод за нищожност на решението на Комисията, АССГ е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде отменено в тази част. С оглед обстоятелството, че установените от първата инстанция фактически обстоятелства са достатъчни за решаване на спора по същество не се налага връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, както е поискано с касационната жалба на "Радиокомпания Си.Джей" ООД. Атакуваното пред административния съд решение на КЗД е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по неясна/нередовна жалба, поради което и на основание чл. 146, т. 3 от АПК трябва да бъде отменено. Частта от обжалваното съдебно решение, с което е разпоредено връщане на преписката на Комисията и относно разноските трябва да бъде оставено в сила поради правилност на крайния резултат, но при новото произнасяне следва да бъде съобразено тълкуването на закона в мотивите на настоящото съдебно решение като производството продължи с даване на указания към Д. Х. да уточни признака/признаците, на които твърди, че се основава дискриминационното поведение спрямо нея. С оглед изхода на спора допълнителни разноски за тази инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд