Решение № 467 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010 г.

Решение № 467 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 225 и сл. ГПК вр. § 152, ал. 2 ПЗР ГПК (отм.). С решение от 13.07.2009 г. по гр. д. № 354/00 г. Окръжен съд гр. М. е разпределил ползуването на дворно място представляващо УПИ * в кв. 121 по плана на гр. М., съгласно скица от 3.06.2009 г. към заключението на тройна техническа експертиза, неразделна част от решението. Определил е че И. Б. В., К. И. В. и Г. К. И. ще ползуват дял първи от 72 кв. м. оцветени в червен цвят по скицата, а З. К. П. и А. К. Н. да ползуват дял втори от 72 кв. м. оцветени в син цвят по скицата, а заедно страните да ползуват 5 кв. м., оцветени в жълт цвят по скицата. Срещу решението на въззивния съд е постъпила молба за преглед по реда на надзора от З. П. Постъпила е молба и от А. Н. озаглавена "М. за преглед по реда на надзора и отмяна на влязло в сила решение". Т. като в нея не са изложени мотиви които имат отношение към производството по чл. 231 ГПК (отм.), същата следва да се разгледа само като молба по чл. 225 ГПК (отм.). Ответниците по касация И. В., К. В. и Г. И. оспорват молбите. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е предявен от К. К. и К. Хр. К. срещу К. М. и К. З. К. Първоначалните ищци са заместени от наследниците по закон И. В., К. В. и Г. И. Първоначалните ответници са заместени от наследниците З. За да разпредели ползуването на имота съдът е взел предвид че страните са съсобственици на процесното дворно място с равни права. По действуващия план имотът бил УПИ * - 741 в кв. 121 с площ 296 кв. м. С протокол от 9.12.1982 г. страните разпределили ползуването на сградата и на дворното място. Протоколът обаче бил неясен относно квадратурата на частите и поради липса на конкретна граница, разпределението трябвало да бъде извършено от съда. Установено е, че А. Н. се снабдил през 2001 г. с нот. акт по обстоятелствена проверка за постройка, бивш магазин с площ 75 кв. м. С влязло на 30.03.2009 г. в сила решение по гр. д. № 20/03 г. на Районен съд гр. М. било признато за установено по отношение на З. П. и А. Н., че И. В., К. В. и Г. И. са собственици на 1/2 ид. ч. от дворното място, като са отхвърлени исковете на И. В., К. В. и Г. И. за собственост на 1/2 ид. ч. от навеса. При тези факти съдът приел че ищците са собственици на първи етаж, а ответниците на втори етаж и на навеса. Разпределението съдът извършил на свободната от жилищната сграда терен, като съобразил сключената спогодба и влязлото в сила решение. Съдът не уважил искането на ответниците да се изключи площта на навеса, а го включил в частта определена за ползуване от касаторите. В молбите за преглед се твърди че искът е недопустим, тъй като наследодателите на страните са разпределили ползуването на имота и няма основание за ново разпределение. Доводът е неоснователен. От данните по делото е установено, че с нот. акт № 39 от 9.02.1956 г. праводателите на страните са придобили имот пл. № 741 от кв. 42 по плана на гр. М., с площ 300 кв. м., в която имало масивна двуетажна жилищна сграда и други постройки. Ищците са собственици на първи етаж и на 1/2 ид. ч. от терена, а ответниците на втори етаж, на 1/2 ид. ч. от терена и на намиращия се в северната част на дворното място навес. Съгласно чл. 32 ЗС, общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство, или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса като взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Решението на съда за разпределение на ползуването замества решението на съсобствениците за управлението на съсобствения имот. При постановяване на мерките съдът изхожда от съществуващото положение на имота по време на постановяване на решението. Съдебното решение за разпределение на ползването на съсобствен имот няма сила на пресъдено нещо при последващ спор. Ново разпределение на ползуване е допустимо винаги, когато настъпят правни и фактически промени в обстоятелствата, които са обуславяли първоначално възприетият начин на ползване. Молителите твърдят, че праводателите им са извършили разпределение на терена и няма настъпили нови обстоятелства които да налагат извършване на ново разпределение. Позовават се на протокол на М. районен съд от 09.12.1982 г. с който К. Хр. К. и К. К. от една страна и К. З. К. и К. М. от друга, извършили съдебна доброволна делба. В дял на К. Хр. К. и К. К. бил поставен първия етаж от жилищната сграда заедно с двете източни мазета и 1/2 ид. ч. от дворното място, като ще ползуват югоизточната част до стъпалата за втория етаж, ул. "В" и ул. "Л", както и вътрешният вход за да минават през него за мазетата, а за етажа си да ползват двата входа - единият западен, а другият южен. Дял втори бил определен за К. З. К. и К. М. В него бил включен втория етаж от жилищната сграда, 1/2 ид. част от дворното място, трите западни мазета със северозападния вход към мазетата, а за жилищната сграда ще се ползува източния вход. Записано е, че в този дял се включва и целият навес в северната част на двора, като ще ползва останалата част от дворното място. Правилно въззивният съд приел че искът е допустим, тъй като от протокола не става ясно какви са границите на разпределената съсобственост съобразно права на съсобствениците. Записаното, че К. З. К. и К. М. ще ползуват останалата част от дворното място не внася яснота в разпределението. Към протокола липсва и скица която може да онагледи разпределението. Текстът в протокола, че с делбата "страните слагат край на всички споровете около съсобствеността" не може да се тълкува и като окончателно решаване на въпроса за разпределение ползуването на дворното място. Спорът за ползуването за дворното място е възникнал няколко години след съставяне на протокола за делба и той трябва да бъде разрешен от съда. При постановяване на решението съдът не е допуснал твърдените в молбите за преглед нарушения на процесуалния и материалния закон. Дворното място, което е парцел, има прякото предназначение да бъде използувано чрез постройките, които са застроени в него. При разпределяне ползуването на дворно място съдът е взел предвид съществуващото в момента фактическо положение. Съобразено е решение № 240 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 1131/2008 г. на ВКС IV ГО с което е прието за установено, че страните са съсобственици на по 1/2 ид. ч. от терена, а навесът е собственост само на К. М. и К. З. К. За да разпредели дворното място, съобразно от заключението на тройната експертиза, съдът е приел, че това е най-оптималния начин на ползуване на имота от двете групи съсобственици, при който всеки получава реална част съответствуваща на правата му. Според вещите лица, имотът е с площ 296 кв. м. Двуетажната жилищна сграда е застроена на 147 кв. м., или оставало дворно място от 149 кв. м., от които за общ вход били отделени 5 кв. м. Останалите 144 кв. м. трябвало да бъдат ползувани поравно, или по 72 кв. м., като в дела за собствениците на втори етаж бил включен и навеса. При разпределяне на ползуването на незастроената площ между съсобствениците на парцела заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използувана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им, които имат върху дворното място. По изложените съображения следва да се приеме, че не са допуснати нарушения по чл. 207, б. "а", "б" и "г" ГПК (отм.). Решението е постановено в съответствие с материалния закон и установените фактически положения по делото, поради което няма основания за уважаване на молбите за преглед. Ответниците по молбите за преглед претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, молителите дължат заплащане на 200 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното ВКС