Решение № 5449 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2014 г.

Решение № 5449 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2014 г., VII о., докладчик председателят Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Велико Търново срещу решение № 40 от 04.02.2014 г. по адм. д. № 42/2014 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена негова заповед № 13036/09.12.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4, вр. чл. 172, ал. 1 ЗДвП "Изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство" (СУМПС), по отношение на Румен Вълков Янков от гр. Велико Търново. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Румен Вълков Янков от гр. Велико Търново, чрез своя процесуален представител, счита, че жалбата е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, решаващият съд е приел, че в заповед № 13036/09.12.2013 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Велико Търново не се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това, Административен съд - Велико Търново е развил доводи, че към момента на издаване на оспорваната заповед са изтекли сроковете по чл. 158, ал. 2 ЗДвП по отношение на НП № 1921/15.05.2007 г. на началник РУ "Полиция" - Велико Търново (с което са отнети 10 контролни точки) и НП № 930/18.08.2006 г. на РУ "Полиция" - Дряново (с което са отнети 16 контролни точки на водача). Решението е валидно, допустимо и правилно. Нарушаването на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, е основание за неговата унищожаемост. В конкретния случай оспорената пред Административен съд - Велико Търново заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част, но липсва описание на правните и фактически основания за издаването й. В конкретния казус неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, т. к. мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта (Арг.: чл. 145, ал. 1 АПК). Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, както правилно е приел първоинстанционният съд. По отношение на правните доводи за приложението на чл. 158, ал. 2 ЗДвП настоящият съдебен състав приема, че Административен съд - Велико Търново неправилно е тълкувал нормата на чл. 158, ал. 2 ЗДвП. Практиката на ВАС константно приема, че граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. с чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (Арг.: чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП). В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от с. з. - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяне на частично отнети контролни точки. Независимо от изложеното по-горе, решаващият съд правилно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки за съществено нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При липса на релевираните касационни основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,