Решение № 1773 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2009 г.

Решение № 1773 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2009 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Здравка Василева Попова от гр. Несебър, в. з. "Зора", ул. "Меркурий" № 6, срещу Решение № 692/23.06.09 г. по адм. д. № 29/09 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците "ТИ ВИ ХОТЕЛ" ООД и РДНСК - Бургас не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна. Предмет на оспорването по жалбата на касатора Попова е Заповед № ДК-02-БС-82/05.12.08 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "тоалетна" в УПИ III, кв. 8 по плана на в. з. "Зора", общ. Несебър. С подложеното на касационна проверка за правилност първоинстанционно решение, състав на Административен съд-Бургас е отхвърлил оспорването като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е постановено при наличие на касационните основание по чл. 209, т. 3 АПК. В Констативен акт № 224/15.10.08 г., послужил като фактическо основание за издаване на процесната заповед, в нарушение на императивните разпоредби на чл. 35 АПК и § 16 ПРЗУТ и в мотивите на самата заповед, липсва установяване относно времето на извършване на строежа. В хода на съдебното производство оспорващата е изложила твърдение, че строежът е осъществен през 1969 г., заедно с изграждането на вилната сграда и в последствие е претърпял текущ ремонт. При тези данни първоинстанционният съд, с оглед процесуалните си задължения за изясняване на делото от фактическа страна /чл. 168 АПК/, на основание чл. 170, ал. 1 АПК е следвало да укаже на административния орган ангажирането на доказателства относно времето на извършване на строежа, обстоятелство относимо към приложението на § 16 ПРЗУТ, индиция във връзка с което се е съдържала в писменото изявление на оспорващата, приложено на л. 31 от делото. Указания за установяване на същото обстоятелство е следвало да бъдат дадени и на оспорващата. Като последица от процесуалната пасивност на решаващия съд, делото е останало неизяснено от фактическа страна, при което правните изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт се явяват необосновани и при невъзможност за преценка на тяхната правилност. След като по повод допустимата касационна жалба провери решението на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция констатира недопустимостта на същото в частта, с която е постановено спрямо "ТИ ВИ ХОТЕЛ" ООД, тъй като в изпълнение на функциите си по контрол върху незаконното строителство, респ. упражняване правомощията си по чл. 225 ЗУТ, органите на ДНСК, респ. РДНСК, действат служебно и страни в съдебното производство по оспорване издадените на това основание административни актове са оспорващият-адресат и органът, издал акта. По изложените съображения обжалваното решение следва на основание чл. 221, ал. 3 АПК да бъде обезсилено в частта, с която е постановено спрямо дружеството, ответник по касация и в хипотезата на чл. 221, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 2 АПК в допустимата му част отменено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение